Apr 14, 2014, 1:18 AM

Де да можеха да говорят

1.5K 0 4
2 min reading

С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно.  То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръгнеш да си говориш с родителите - каквото и да кажеш, все не си прав (сигурно някой ден, ще разбера, че е било така ). Искаш да си говориш с управляващите - че то това разговор ли е? Монолог. За да има разговор, отсрещният трябва да слуша или поне да чува, че ако кажа разбира, ще дойде в повече, щото за да разбираш някого трябва да те е грижа и поне малко да ти пука за него. Нали така? Е, вярно е, че с приятелите от време на време става по някой хубав лаф мохабет. Измежду оплакванията. И как, не мога да разбера, толкова лесно виждат това, за което да се оплакват, а като ги питаш за нещо хубаво, се почва едно чудене, един смях...

И как човек да не си говори с животните! Та и аз така. А те те гледат едно вярващо, любопитно, едно умно. Аха- аха и да ти кажат "Точно така, прав си!" А като не могат да ти го кажат те, си го казваш сам. И ти става едно хубаво, прочувствено, гордо. Не, не щото си прав, а щото си видял друга гледна точка (тя пак си е твойта де, ама един вид от друг ъгъл). Друг път както си седиш и си разискваш някаква тема с животинчето и то стане и си тръгне. На това му се вика искрена реакция - ми не си ми интересен бе, к'во ми говориш, иди си намери друг да отегчаваш. Схванахте ли - то, животинчето няма задни мисли, ама от ония другите задни, дето ги мислиш едни, а пък ги казваш други.

А каква сила в обучението притежават животните, ако знаете... Питам животинчето нещо, а то мълчи, не знае. Викам си - значи и аз не го знам. Така-а-а. И почвам да чета, да търся информация, няма да се излагам я, утре ще им го кажа.

Та така. Айде да бързам аз, че три кокошки и едно куче ме чакат да им разкажа за спиралните галактики. А вие вратата не я подпирайте. Нека си хлопа. Онова, което не се ползва, не се развива (и развинтва) ;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...