14.04.2014 г., 1:18 ч.

Де да можеха да говорят 

  Проза » Разкази
1105 0 4
2 мин за четене

С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно.  То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръгнеш да си говориш с родителите - каквото и да кажеш, все не си прав (сигурно някой ден, ще разбера, че е било така ). Искаш да си говориш с управляващите - че то това разговор ли е? Монолог. За да има разговор, отсрещният трябва да слуша или поне да чува, че ако кажа разбира, ще дойде в повече, щото за да разбираш някого трябва да те е грижа и поне малко да ти пука за него. Нали така? Е, вярно е, че с приятелите от време на време става по някой хубав лаф мохабет. Измежду оплакванията. И как, не мога да разбера, толкова лесно виждат това, за което да се оплакват, а като ги питаш за нещо хубаво, се почва едно чудене, един смях...

И как човек да не си говори с животните! Та и аз така. А те те гледат едно вярващо, любопитно, едно умно. Аха- аха и да ти кажат "Точно така, прав си!" А като не могат да ти го кажат те, си го казваш сам. И ти става едно хубаво, прочувствено, гордо. Не, не щото си прав, а щото си видял друга гледна точка (тя пак си е твойта де, ама един вид от друг ъгъл). Друг път както си седиш и си разискваш някаква тема с животинчето и то стане и си тръгне. На това му се вика искрена реакция - ми не си ми интересен бе, к'во ми говориш, иди си намери друг да отегчаваш. Схванахте ли - то, животинчето няма задни мисли, ама от ония другите задни, дето ги мислиш едни, а пък ги казваш други.

А каква сила в обучението притежават животните, ако знаете... Питам животинчето нещо, а то мълчи, не знае. Викам си - значи и аз не го знам. Така-а-а. И почвам да чета, да търся информация, няма да се излагам я, утре ще им го кажа.

Та така. Айде да бързам аз, че три кокошки и едно куче ме чакат да им разкажа за спиралните галактики. А вие вратата не я подпирайте. Нека си хлопа. Онова, което не се ползва, не се развива (и развинтва) ;)

© Надя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??