Деца
Яростта я грабна и я понесе като вихрушка. Не разбра как слезе 14 етажа по стълбите, не усещаше как върви напряко през булеварда и шофьорите набиваха спирачки с цветисти псувни. Не обръщаше внимание на декемврийския студ, който раздърпваше шала изпод незакопчаното й палто, нито усети как от отворената й чанта след нея се посипаха някакви химикалки и листове.
Притъмняваше, но тя вече бе в пълен мрак. Само думите на Мара бумтяха в яркожълто в главата й:
- Нела пометнала.
Трябваше й цяла секунда, за да вникне в смисъла.
- Нела бе. На Цецко.
Мълчеше. Не знаеше какво да отговори. Мара я гледаше изпитателно. Хитро старо бабе, което знаеше как да подпалва фитилите:
- Ами не е първа младост. Наближава четиридесет. То деца се правят, докато си млад.
Не смееше да запита. Гърлото й се беше стегнало.
- Един познат ми каза. Видял я в болница миналата седмица.
Не, не беше парализирана мисълта й. Напротив! Щракаше като някаква адска машина! Знаеше, че за Коледа Цецко и Нели щели да ходят в Израел, но това не я беше разстроило толкова. Съзнанието й беше спуснало мрак над факта, че за 20 години нея никъде не я беше завел. Нямаха пари. Децата бяха малки. А после, като се отприщи едно имане - то не беше Китай, то не беше Египет, не беше Турция, Гърция, Мароко, Испания, Италия... Все страни, които тя вероятно никога нямаше да посети; поредица от предателства, които държеше под ключ и не им позволяваше да й причиняват болка. Но ето, този опит да правят деца...! Не че не знаеше, че се чукат. Нищо по-логично от това. Но да правят деца!
- Така й се пада! - единственото, което отговори на Мара, преди да полети надолу по етажите.
До този момент не знаеше къде точно живее тази Нела. Някъде до тях беше, на съседна улица. Време беше да разбере! И започна да премята в ума си как ще отиде и ще избере една много красива картичка в бледолилаво, с нарисувано бебенце, и как, докато ония двамата са в Израел, ще им пусне картичката с пожелание за още много "такива сладки дечица" и съзнанието й подбираше все по-фини и по-изтънчени думи, с които да бръкне до лакти в раните на съперницата.
Вечерта реши да подпита дъщеря си. Веднъж седмично Цецко я викаше да му гостува на новото място.
- Къде точно живее тази Нели?
Детето се стресна. Дали не беше доловило нещо особено в тона й?
- Няма да ти кажа!
Не посмя да настоява. Засрами се. И макар че не се отказа веднага от пъкления си план, поне в мислите си, все пак намери сили в себе си да не настоява и да благодари на Господа, че детето я бе спряло.
© Павлина Гатева All rights reserved.
