Ние бяхме единствените чужденци на улицата. Държахме се учтиво със съседите и спазвахме всякакво приличие. Тяхното семейство живееше в къща долепена до нашата. Лора беше кокалеста англичанка със сламена, вечно сплъстена коса и олющен лак по ноктите. Движенията й бяха отсечени и тревожни. Приличаше на птица, която се оглежда преди да отлети. Мразеше ни, защото сме чужденци и аз често я виждах да хвърля злобни погледи към вратата и прозорците ни. Мъжът й, Адам, изглеждаше добродушен уелсец. Преселник от някакво южно градче, той беше рижав, рано оплешивял и с развалени зъби. Обичаше да седи на стол пред входната врата и да пуши ръчно свитите си цигари, от които се развеселяваше през целия ден. Трите им деца, русоляви като майката, израснаха между бурените в предното дворче или отвън на тротоара, скръстили боси крака и в студените дни. Живееха шумно, насред крясъци, детски рев и широко отворени врати, зад които стените синееха от вечно включен телевизор. Тя бе лоша домакиня и за всеки случ ...