Той не е преуморен от работа. Стои цяла година и наблюдава хората. Вижда как се радват на пролетта. На раждането на първите листа по дърветата. Гледа привързаността на човека към лятото. Как то го разсъблича и е щедро на слънчеви лъчи. Стои последен в календара. И идва точно тогава, когато хората се радват на красотата, която раздава есента. Сякаш има бариера. Вдигне ли се и той пристига. Обикновено го прави с дъжд. Много често и със сняг. Но никой не смята Декември за лют и суров. Той е тук, за да приземи тези, които си мислят, че всичко е като на кино. Той съпровожда зимата, докато дойде време тя да се настани при хората. Декември е приммер за това, че не бива да се съди за някого по външния му вид. Изглежда студен, кален, неугледен, а в същото време е благороден. Щом предизвиква хората да украсяват домовете си. Щом му е гласувано доверие да приюти най-хубавите празнични дни, които дават уют на човека. Въпреки студеното време, по улиците може да се видят стотици хора, които са с пълни чанти с двете им ръце. Храна. Подаръци. През този месец е най-силно желанието някой да бъде зарадван. Нима не може да е през лятото? Може би, тогава нямаше да има такава сила. Декември е като онези мъже, които не се натрапват. Нито със знания, нито с външен вид. Но думата им тежи. Говорят малко, но запомнящи се слова. Посрещат го. Понякога искат да отмине бързо, за да почне следващата година. Всъщност се радват на безвремието, което Декември дава. Хора се връщат отдалече, за да са с близките си. Всеки се прибира вкъщи. Баба и дядо, които не са виждали внуците си от месеци, трескаво се готвят за празничните дни. Елхите се преобличат и от зелени бодливи листа се превръщат в дами, които са на бал. Декември е месец, в който под елхата има подаръци, а най-големият от тях е прегръдката. Тази, която дава топлина. Нищо, че хората се сещат за Декември едва, когато дойде пред вратите им. Понякога не е нужно да се натрапва цяла година. Колко такива хора има, които виждаш всеки ден, а нищо не можеш да запомниш от тях! Празни думи. Обещания. И виждаш, че няма спомен, който да те стопли. Декември е като онези мъже, които ще поканят дамата си на танц, може би веднъж. Но на любима песен. На такава, която да разтърси и тялото, а и душата. Танц, който ще се помни дълго. Декември е обичан. И от есента. И от зимата. Това е месец, в който всички цветове на листата се превръщат в бяло. Чисто е.
Това е Декември.

Явор Перфанов
01.12.2022 г.
Г. Оряховица