(или как станах Подводна Господарка)
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. Зачудих се какви ли още промени има по мен. Моят делфин взе от някъде едно огледало и го приближи към лицето ми. Едва тогава осъзнах, че ние общуваме, разменяйки си мисли. Стана ми приятно, защото това означаваше, че той знаеше колко съм привързана към него. Погледнах в огледалото и заразглеждах настъпилите изменения. Имах малки хриле зад ушите, но дългата ми черна коса ги скри напълно, когато я пуснах. Като се повдигнеше модния сред вещиците бретон, можеше да се установи, че челото ми беше леко изпъкнало и имаше малък отвор за дишане. Никой на сушата, обаче, не би посмял да повдигне вещерски бретон, а тук тези белези си бяха съвсем в реда на нещата. Много се зарадвах на малките перки на гърб ...