Делфинът, ч.2
(или как станах Подводна Господарка)
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. Зачудих се какви ли още промени има по мен. Моят делфин взе от някъде едно огледало и го приближи към лицето ми. Едва тогава осъзнах, че ние общуваме, разменяйки си мисли. Стана ми приятно, защото това означаваше, че той знаеше колко съм привързана към него. Погледнах в огледалото и заразглеждах настъпилите изменения. Имах малки хриле зад ушите, но дългата ми черна коса ги скри напълно, когато я пуснах. Като се повдигнеше модния сред вещиците бретон, можеше да се установи, че челото ми беше леко изпъкнало и имаше малък отвор за дишане. Никой на сушата, обаче, не би посмял да повдигне вещерски бретон, а тук тези белези си бяха съвсем в реда на нещата. Много се зарадвах на малките перки на гърба ми, които моите вещици щяха да приемат за крила. А коя вещица не би дала да й отрежат дори кутрето, за да се сдобие с този така желан орган? Тенът ми беше малко сивичък, а носът ми като че ли се беше удължил, но зелените ми очи изпъкваха над всичко това. Доволна, аз върнах огледалото на моя делфин и му се усмихнах.
Ние поехме на чудна разходка из царската градина. През смях се провирахме между коренищата на вековните дървета, залети от пълноводието на Амазонка. Потопени под водата фиданки криеха стрелкащи се сред листата им зелени риби. Моят делфин ми изпрати следната мисъл:
- Моя малка Жизел, всичко това, включително и аз, Царственият Дидо, ти принадлежим. Когато ти помогнах да станеш вещица, аз си помислих, че никога повече няма да те видя, защото ти държеше в ръцете си магическата раковина. С нея можеш да отблъскваш всякакви опити за намеса в мислите ти. Ти, обаче, си толкова красива в душата си, колкото красиво е и лицето ти.
- Мой мили Дидо, как бих могла да не спазя обещанието си? Твоята красота, ум и дарование за пеене спечелиха сърцето ми още при първата ни среща. Ако нямах толкова задачи като Главатарка на вещиците, бих оставала при теб през цялата година.
Докато си разменяхме мисли, аз не бях забелязала как от всички страни прииждаха розови мъжки и сиви женски делфини. Всички те оставиха пред мен по една перла, която носеха в човките си. После леко се отдръпнаха назад и ми се поклониха. Така аз станах тяхната Подводна Господарка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весислава Савова Всички права запазени
