Ако за вярващите християни посещението на многобройните манастири в Света гора носи покой на душите им, то делтата на Дунав възвръща душевното равновесие на всеки, който е имал възможността да я види.

От древни времена в делтата са започвали и завършвали плаванията си към сърцето на Европа много народи. Вярвам, че докосването с нея и тогава, и сега е било и си остава едно тайнство, едно сливане с природата и вечността.

Делтата на Дунав наподобява равностранен триъгълник със страни 80 километра. В района на гр. Тулча - изходен пункт на многобройните туристически маршрути - реката се разделя на три голями ръкава: Килия е северният, най-пълноводен, дълъг 125 км. ръкав. Той има собствена делта. Най древен е южният и се нарича св. Георги. Средният ръкав Сулина е прав и добре подържан  речен плавателен път до Черно море.

Този триъгълник на живота, за разлика от Бермудския, е прорязан от второстепенни ръкави, многобройни канали, езера и блата, свързани помежду си. Тук движението на водата и земята е един непрекъснат процес. За едно денонощие някъде може да се появи или да изчезне остров. В делтата има низини и хълмове с височина няколко метра и площ до 17 хиляди хектара. Обширните пясъчни дюни по тях са осеяни с ниска растителност, приспособила се към осолената почва.

Река Дунав носи извънредно много наноси. Всяка секунда в делтата се отлагат близо два тона, а средногодишно - 50 милиона тона наноси. Те са градивните частици на новата земя, която напредва към морето със скорост 40 метра годишно. По тази причина фарът, построен през 1802 година на брега на морето в Сулина, сега се намира в центъра на града.

Цялата прорязана с вода повърхност на делтата е извънредно богата на растителност. Тук се намира една от най-компактните тръстикови площи в света. Често срещани дървета са тополата и върбата. Флората е навсякъде - по водата, край бреговете, по хълмовете и низините - една джунгла от редки ботанически видове. Затова спомага благоприатният континентален климат, повлиян от близкото море и изобилието от вода.

Зимата трае около месец и то при температури, близки до нулата. Много малко са облачните дни през годината, а валежите са незначителни. В делтата е съсредоточена най-богатата орнитологична фауна на земята. Птиците са над 300 вида. Разположена на средата между полюса и екватора, в нея кацат за отдих прелетни птици от три континента, движещи се по пет въздушни коридора.

В спокойните и богати на храна води се въдят над 110 вида риби, от които 36 се срещат единствено тук. От бозайниците преобладават видри, норки, визони, зайци, диви котки, глигани и други.

Ако трябва с две думи да се охарактеризира делтата, те са: равновесие и хармония - между вода и земя, флора и фауна, величие и простота, човек и природа. Тук времето, както и водата, забавят своя ход. Пространството сякаш е деформирано в непознато за нас измерение.

Делтата е необозрима и сурова. В нея важи правото за съществувание на по-силния. Голямата риба изяжда по-малката, но сама тя става плячка на птицата. Водата размива земята, за да я създаде отново на друго място - по-млада и пленителна. И всичко това в името на живота, с неговите безкрайни форми и проявления.

Без опитен водач, всяко навлизане в делтата е опасно. Трудно е на пришълец да се ориентира из водните лабиринти всред безбройните тръстикови площи.

Жителите тук са силни хора. Здраво свързани с делтата, те никога не биха променили своя начин на живот. От палубата на малкото корабче съзираме отдалеч кубетата не черква. Върху оскъдно късче земя, до самата вода се виждат няколко къщички. Неизменен декор пред тях са рибарските мрежи и лодките. С лодка се отива на риболов, на училище, на гости. Тя е средство за придвижване и препитание. Хората от селищата и от островите са обединени в общи стопанства. Благата, придобити от този рог на изобилието са притежание на всички. Въпреки че оръдията на труда са модернизирани, начинът на живот на тези хора почти не се е променил през вековете. Общуването им с природата е непосредствено и ежедневно. За тях водата е всичко - хранилница и пъпна връв с големия свят.

Делтяните живеят като отшелниците - монаси в манастирите. Може би затова трудът им е свят, както е свята рибената чорба - постоянен натюрморт на тяхната трапеза.

Корабчето отминава поредното селище. Рулевият надува сирената за поздрав и децата от брега дълго махат с ръце след нас. Навлизаме в тесен канал със спокойни води. Вълните, строени зад борда като ято жерави, разклащат наредените в шпалир тръстики от двете му страни. Многобройните птичи ята се вдигат с крясък пред носа на кораба. Надвесени през перилата над водата, проследяваме тъмните гърбове на рибните пасажи. Сребристите им коремчета проблясват, преди да се стрелнат в дълбокото.

Внезапно тръстиките се разтварят встрани. Навлизаме в обширно езеро с името на римската богиня на щастливата съдба - Фортуна. Майското слънце прежуря. Разсъблечени до кръста, поемаме първите за годината дози ултравиолетови лъчи и мечтаем да се потопим в прохладните води.

Корабчето пъпли отново в канала към "Миля 23". В едно отклонение на ръкава Сулина се показва бяла сграда на приветлив хотел - ресторант. Следва ловка маневра и скочилият на кея моряк хвърля примката на корабното въже. Вървим по ниската земя и ни се струва, че тя се люлее под нас.

Вкусили от апетитно приготвените дарове на делтата и кехлибареното вино, поемаме обратния път по широкия сулински канал с монотонното бръмчене на дизеловия двигател. Срещат ни големи морски кораби, плаващи под различни флагове. Разтоварили стоките си на пристанището в гр. Тулча, те газят изправени, с високо издигнати над водата ватерлинии. Вълните им разклащат нашето корабче и в картечен откос се разбиват на пръски в жълтеникавата глина на брега. Вечната борба между водата и сушата продължава...