Беше изтръпнала...можеше да чуе как сърцето и ускорено блъска в гърдите ...все по-бързо и по-бързо!!! Сетивата и бяха изострени, до такава степен, че можеше да чуе дори откъсването на лист от дърво и полета му към земята...

Очите и бяха фиксирани плътно върху звяра...

Изчака го, да се приближи достатъчно, да се обърне към нея...да я погледне в очите...А те очите му...се засмяха...После, цялото му лице се затресе от смях...Един ехиден, ехтящт , непоносим смях!!!

Вече не чуваше нищо! Беше стиснала здраво мачетито ...толкова здраво, че имаше чувството, че вода капе от него! Замахна с толкова ярост и сила , че дори не усети удара...Главата хвръкна толкова бързо, като посечена тиква...кръвта я опръска в лицето...

Скочи разтърсена от емоцията и осъзна, че е във леглото си...Цялата й нощница и косата й бяха мокри, а по дланите й имаше капчици кръв - беше стискала толкова силно ръцете си във юмрук, че ноктите й бяха пробили кожата на дланта...

Не мачетито беше пуснало вода...а ръцете и бяха прокървяли. Сърцето й биеше толкова ускорено, че тя не можеше да диша...

Стана от леглото, но краката й се подгъваха и й се наложи да поседне, докато събере себе си.

Помисли си...колко е добре, че беше сама и не трябваше да лъже никого за състоянието си.

Взе си дълга вана с успокояващи билки, което обикновено помагаше...Но, не и този път...

Беше вперила поглед в заснеженият прозорец и си спомняше онзи ужасен ден, когато полицията позвъня на вратата й...

Помнеше, как сърцето й биеше щастливо - преди този момент - близка приятелка беше и съобщила, че чака дете...

Помнеше, позвъняването...и как полицаите я попитаха дали може да влязат...

После я помолиха да седне.

После и съобщиха, че дъщеря й...е в интензивно отделение...и се бори за живота си...

Помнеше, как скочи, готова да хукне към болницата...По някаква причина, в главата й беше мисълта, че детето й е пострадало при катастрофа...и попита за родителите си...докато навличаше някаква дреха и грабваше чантата си...

Единят от полицаите я грабна за рамената, за да я спре.

Сложи я внимателно да седне и я помоли, да го изслуша, без да го прекъсва. Това, което щеше да й разкаже, не беше за разказване навън...

И беше прав...

15 годишната й дъщеря лежеше в болницата с отрязани ръце, жестоко пребита...и се бореше за живота си!

Всичко останало, тя все още не знаеше...

Все още не знаеше, че дъщеря й бе тръгнала на стоп да се връща у дома, защото й било домъчняло толкова много...

и не беше успяла да се свърже с тях по телефона ( тогава телефоните не бяха, като днешните).

''Човека'' на когото беше попаднала, я беше бил и изнасилвал два дена!

Накрая, беше отрязал двете й ръце с мачети...ей така, без да му мигне окото!

Беше я хвърлил от магистралата под някакъв мост...

Беше си направил труда да слезе, и да я замъкне навътре под моста, за да не я види никой от пътя , и да стане храна на дивите животни...

Спомняше си, как дъщеря й плачеше горчиво и я молеше за прошка. Как разказваше на следователите, как след като отсякъл лявата й ръка, тя стискала с дясната си ръка ръката му толкова силно...и се молела за живота си, че когато отсякъл и нея...Ръката й останала върху него - все още вкопчена в неговата... Как той я откачил от себе си, с погнуса...а тя загубила съзнание. Как дошла в съзнание оново, когато я хвърлил от моста на магистралата и паднала върху камъните...Как се правела на умряла и изчакала, да се махне от пътя...Да чуе колата му, че заминава...Как напъхала отрязаните си ръце в кал и пясък, за да спре кръвта...Как гола и окървавена, беше излазила до магистралата , как се беше молила да мине спасителна кола, преди да загуби съзнание...Как първата кола пред която се беше хвърлила, почти не я убила...и я подминала. Втората обаче, била нейното спасение...

Младата двойка, на която беше попаднала, била в шок от състоянието й, но с бясна скорост потеглила към най-близката болница.

Благодарение на тях и на бързите реакции на лекарите, дъщеря й беше между живите днес...

Макар и осакатена, макар и преминала през неовъобразима за 15 те си години, физическа и психологическа травма - оцеля!

Нейното момиче, нейното крехко дете - оцеля!

Господ и беше дал сили да се бори!

Успя да опише агресора си с най-големи подробности и той беше заловен веднага! Нямаше никакви съмнения във вината му!

Кръвта на дъщеря й все още беше в колата му...

Света беше във шок от жестокостта на това престъпление!

Тя беше във шок!

От всичко!

Думите на дъщеря й звъняха в ушите й. Обгаряха сърцето й!

Движеше се, като... в някакъв нереален свят!

Като в някакъв жесток сън!

Кошмар, от който всеки миг ще се пробуди...но когато се събуждаше...Кошмарът си беша там! Беше се настанил в ежедневието й! В живота й!

Беше ограбил живота на невинното й дете!

Беше нейната реалност!

Заради нея, заради това крехко, но толкова силно дете, тя трябваше да се бори!

Заради нея, тя трябваше да се бори със демоните си!

Никой не трябваше да знае, през какво преминава тя!

Никой...не трябваше дори да заподозре бурята, която бушуваше във гърдите й!

Омразата! Ненавистта!

Искаше да го убие!

Всяка клетка от тялото й...го желаеше!

И го желаеше с такава ярост, че дори тя се стряскаше от самата себе си!

Беше християнка!

Ходеше на църква! Почиташе Господ смирено!

Ала Господ угасна за нея, когато полицията влезе в дома й, онзи не толкова далечен ден...

Ден, който тя преживяваше всеки ден!Отново и отново!

Болката която изпита.Физическата болка...и душевната!

Как се мъчеше да поеме въздух и не можеше...

Как не виждаше нищо...Как в ушите и шумеше река...

Как някъде, някой говореше...но тя не чуваше и не разбираше!

После...сърцето й спря!

После...не помнеше!

Беше във болницата.Овързана със системи...

Джон беше надвесен над нея...Очите му, подути и зачервени от плач...А тя не чувстваше нищо!

Капки, големи като есенно грозде, капеха от очите му...

А тя лежеше като пън!Някаква болка, невероятна болка, стягаше сърцето й като в менгеме...

Не можеше да се помести...Нямаше сила, колкото и да го искаше...оставаше си пън!

Мисълта й беше за детето й...

За нея и попита.Едва можа да отрони името й...

Джон й обясни през сълзи, че тя е жива, че ще се оправи! Опитваше се да й дава кураж, макар самият той, да се беше вкопчил в едно косъмче надежда...Лекарите се бореха за нея!

Стискаше ръката й , толкова силно, дори не осъзнаваше, че й причинява болка...

Обясняваше й, че трябва да си почива!

Че е получила сърдечен удар...Че сърцето й е спряло....Че отвън, предвидливо, е имало линейка и благодарение на това, екипа е могъл да я върне към живота.

А тя, със замътнено съзнание, си мислеше за какво ли й бе да живее ...ако детето й не оцелее!

***

От тогава минаха години...

Преминаха през пъкъла, през Ада, през всичко черно и дълбоко... и се върнаха обратно на земята!

Тя влезе един, единствен път във църква - да запали свещ за всички жертви на такива жестоки идевателства и за всички преминали в отвъдното!

Да благодари за живота на детето си!

И от тогава, не престъпи прага й, нито спомена Господ!

Смяташе, че е грешница...щом не можеше да прости!

Щом нямаше сила да забрави, да бъде смирена, а изгаряше от ярост и желаеше смъртта на изрода!

Не можеше да намери покой!

Непрекъснато сънуваше, как го убива! Убиваше го всяка нощ!

И всяка нощ все по - жестоко от предният път!

Не можеше да спи...

Измъчваше я инсомния след случилото се!

Гризеше я съвестта, че бе изпратила дъщеря си,

на гости при родителите си...Че не беше до телефона, когато тя се беше опитвала да звъни! Че не беше усетила, че нещо толкова ужасно, се случва на детето й!

Задаваше си хиляди, въпроси!!!

Защо нея? Защо точно тя, да пострада...като, че имаше рационален отговор на този въпрос! Тя знаеше, много добре, че такъв няма!

Че беше нелепа случайност, точно ТЯ - дъщеря й, да се случи на пътя на изверга!

Геройство беше, да оцелееш след всичко това!

Дъщеря й, показа невероятен характер!

Невероятна сила! Сила, която, тя никога не бе си представяла, че тя има!

Помнеше, как следователите внимателно, записваха всичко, което тя им разказваше...

Когато заловиха изверга, което всъщност им отне само часове, бяха изненадани от това, колко точно, бе го описала!

На въпроса как е успяла, да запомни всичко,

толкова добре в нейното състояние...тя просто уморено отговори : " Не исках, никой след мен, да попада в това състояние! Да попада в ръцете му! Знаех, че единственият начин, да го спра, беше да оцелея!"

Тя оцеля ...и го спря! За съжаление, не за дълго!

Макар че ужасяващите престъпления, които беше извършил ,станаха известни ,той се оказа на свобода, само след 9 години!

Мери - дъщеря й, трябваше всеки ден, отново да изживява ужаса на преживяното!

Всичко, през което беше преминала, нахлу отново в

живота им!

Къде беше справедливоста, за Мари и жените, които беше осакатил този изверг!

Искаше да го убие! Искаше да има тази сила!

Искаше да го остави някъде, така , както той,

беше оставил детето й! Да кърви и умира бавно и мъчително!...

Изминаха години...а раната беше отворена пак!

Всеки ден, за тях беше борба за оцеляване!

Мери намери сили, кой знае как, но намери сили въпреки болката си, да се бори срещу решението на съда! Да търси справедливост, не само за себе си, а за всички жертви!

Докато един ден...дойде новината...

Поредната му жертва, не беше оживяла, за да разкаже за ужаса в който беше попаднала...

Изверга се озова пак зад решетките , но твърде късно!!!

Твърде късно! Тя не можеше да се помири с тази несправедливост!

***

Наливаше чайника с вода...Беше и някак студено тази сутрин. Откакто беше вдовица, беше и станало навик, да пие чая или кафето си, седнала в голямото кресло, пред панорамният прозорец на дневната им.

Наслаждаваше се на гледката или четеше новините.

Погледа й се спря на пощальона, който й махна с ръка и остави нещо в пощенската кутия.

Появата му я извади от мислите й...

Сети се, че Мери, щеше да я посети днес с децата!

Малкият й внук имаше днес рожден ден и щяха да празнуват...

Мери, щеше да открие поредната си изложба след два дни. Беше толкова горда! Мери, преодоля, непредолимото! Постигна, непостижимото - според някои хора! Разбира се, тези хора , не познаваха Мери! Силната й воля и характер.

Сега ги очакваше с нетърпение...Любимите й хора!

Не трябваше да им даде да се досетят, че все още се бори с демоните си!

Отиде да вземе пощата и се прибра бързо, не беше любител на студа...

Приседна в дълбокото кресло, и отпи глътка от сутрешното си кафе. Отвори локалният вестник първо ...и от изненада изтърва чашата си...Хвана лицето си сдве ръце, после потърка очи и пак впери поглед в текста...

Беше истина! Беше истина!!!

Толкова беше щастлива , че започне да плаче от щастие!!!

Беше умрял!!! Беше умрял ! Изверга, беше умрял!

Беше умрял от рак в затвора!

Беше християнка , но в този момент цялото й същество ликуваше и тя не се чувстваше ни най - малко виновна!!!

Нямаше да му прости! Никога! За нищо на света!

Земята се беше отървала от едно зло!

Прекръсти се и помоли Господ да й прости за радоста й!

Но прошка на изверга, не би дала , колкото и не - Християнско да беше!

Valentina N.V. Mitova

11/01/2022

Разказа е базиран на истинска история. Историята на Мери Винсент. Случката е истинска, но разказа е художествена интерпретация и измислица, що се касае до майката и бащата на Мери и описанието на преживяванията им.