28 август 1944г, Варшава...
Из дневниците на Габриеле Грийнбърг, жертва на Холокоста.
"Ден 150.
Сутринта още не бе настъпила във Варшава, ала отвън вече се чуваха женски писъци и детски плач.
Вчера отново бяха изгорени 180 жени и деца. Носеше се ужаса в гласовете им и болезнените им викове. Всички останали трябваше да гледаме горящите тела на тези невинни хора, които бяха изпепелени заради лудите прищявки на извратеняците. Вятърът носеше миризмата на горяща плът, а пламъците поглъщаха осанките като топъл хляб. Не ни бе позволено да свеждаме поглед надолу, иначе получавахме бич по голите си гърбове, а ако се повтореше - куршум точно в тила. Повечето деца не успяваха да преживеят тази покъртителна сцена, разиграваща се пред тях и забиваха поглед надолу. Отиваха си, без дори майките им да имат време да се сбогуват.
Такава беше политиката на тея изверги, нацистите. Унищожаваха милиони човешки животи, защото така смятаха, че ще спасят човечеството. От какво и те не знаеха, а само си втълпяв ...