Те бяха еднакви. Вълци единаци. ТЯ беше висока, обичаше живота, искаше семейство и деца, а той издаваше първия си албум.
Нещата са еднакви. Театърът беше за Мина "светая светих", той смяташе дома за свещен.
Обичат да се излежават до късно. ТОЙ обича да я прегръща дълго и топло, иска я дълго в леглото си. През целия ден, докато пее, усеща плътта между пръстите си. Живото тяло усеща в клавишите и в звуците. Прекарва ръка през косите си - едно нежно "сол" за дългия кичур, който пада на лявото ù рамо и късо "ре" за перчема над очите ù. "Ми" и "фа" за ръцете, които вечер разтриват гърба му, три "ла"-та за лекичките захапвания, с които започват играта.
На репетицията пак е първа. Застава на празната сцена, оглежда декорите, отново изпуска сценария и сяда върху него. След това колегите започват да пристигат.
"Вдигни ръка" - като онова топло "ми" в новата му песен - "докато казваш тия реплики. А ти - долу, долу" - като пръстите,които се снишават, когато свири тъжният романс. Тръгват си. Отново ...