ДЕНИЦА*
Залюби Стоян Деница, Стоян майка си думаше:
Деница – мома хубава. - Мале ма, стара майчице,
Кога я Стоян залюби като ме питаш, ще кажа,
снагата му беше юнашка, ще кажа, няма да лъжа.
лицето – бело–червено. Нито се с другари разделих,
Сега си Стоян залиня, нито ме либе разлюби,
залиня, още разболя. най – ме зла болест налегна.
Мама Стояну думаше: Аз си любя Деница,
- Стояне, синко, Стояне, Деница, мале, Змеица.
какво те, мама, измъчва, Денем е мома хубава,
та си ми, синко , залинял, нощем е хала е опасна. ...