Денят на Мария
Искаш да ти разкажа как прекарвам живота си на 22 години? Нищо особено, тате. Нищо особено. Всъщност, щом толкова искаш, ще ти кажа какво ми се случи днес, само че накратко, защото съм адски изморена и искам да си легна рано...
Най-обичам сутрин да отварям очи и вечер да ги затварям. Онова хубаво усещане сутрин, нали знаеш, когато станеш рано и чуеш птичките. А вечер, преди сън, си мечтая. Нищо конкретно – за следващия ден и в общ план, нали разбираш... Обичам да чувствам, че съм жива, че ми предстои пълноценно изживяване, че светът е и ще остане съвършен...
Снощи, например, си мечтаех да ида с колелото на работа, нищо, че е чак в центъра, даже не ми се ставаше един час по-рано, но ето, че се събудих в 5. Минах през Борисовата градина, после през Южния парк, край НДК-то, после по „Витошка”, чак до „Мария Луиза”. Как да ти го обясня. Нали знаеш онова бучене вътре, когато се прибираш с автобус или метро. Когато си на колелото, нищо не чуваш. Даже въздуха не чуваш. Ей така, ...