Такаa.. Объркан съм, но трябва да започна отнякъде. Всичко има начало и край. Поне така сме учили. Вече не съм убеден. Някои неща имат начало, но вече ми се струва, че нямат край. Нека обясня защо. Днес е четвъртък. Утре е петък. Вчера беше сряда. Незабравим ден. Винаги съм знаел, че срядата е среда. В случая среда на седмицата. Надявам се да съм по средата, на това чудно приключение, но все ми се върти в главата онзи епичен филм с Бил Мъри- Денят на Мармота. Гледайте го. Аз се плаша, че го живея.
Но да се върна на темата. Имаме аквариум с рибки. Те си живеят вътре безметежно. Плуват си, ядат крият се в малките рапанчета по дъното, заравят се в пясъка, оплитат се из водораслите и танцуват с мехурчетата от въздушната помпичка. Толкова са невинни. Те не знаят нищо за случващото се извън аквариумът. И по добре. Завиждам им. По скоро им завиждах, докле не се сблъсках с определна реалност. Светът на шарана. А това им коства живота.
Та днес е сряда, а във вторник реших да се женя. Аз съм женен човек. Знам , че е абсурдно, но да женен съм, и трябва да се оженя. Ще обясня, не съм луд. Имам ВЕЧЕ документа от психото. Нормален съм. Та така.. имам брак. Църковен. Нали се сещате. Все едно живеем преди шайката на Ленин. Отиваш в онези малки схлупени красиви сгради, полувкопани в земята, на които има кръст и вътре седи поп. Там ти правят тайнство. Венчанието е тайнство. Ако не сте запознати, сега е моментът. Тайнство е по много причини, някои по важни, други не толкова. Важната е , че ти пристъпваш към една тайна която е съчетанието на мъжът с жената пред Бога, и понеже в момента на венчанието ти нищо не виждаш или усещаш, освен че венчалната корона се е позабила в главата ти, то значи станалото е тайна. И да, наистина е тайна която се разкрива бавно и постепенно. При някои тази тайна носи радост, при други не. Защо е така, е въпрос на възприемащите тайната.
Толкова с хубавата и романтична част. Идваме до другата тайна. И тя е голяма. Добре замаскирана и завоалирана.
Тайната, че всъщност ти нямаш брак. Пред Ленин!
А това е проблем. Юридически. Ленин, това е оня, който е имал положителен васерман, който чете, нека разбира и който е финансиран от едни хорица които днес се правят, че го мразят. Но да не разводнявам... Та този Ленин, днес е жив. Но не като Ботев, там на Балкана, а се преструва на жив живеейки в един аквариум в голям град на североизток. От там този продължава да ни трови, дори и след 89 и вероятно ще продължава до самият край.
Какво имам предвид? Не зная със сигурност, знам само, че Ленин ми отрови вече три дена и не съм сигурен дали това ще приключи някога или денят на мармота ще продължава отново и отново.
Вероятно Ленин е искал всички да имат васерман, дали от злоба, или от завист, но ей го на, това е факт. Разбрах също (колко съм бавен), че интернет лъже най- безобразно и ви съветвам- четете само държавен вестник. Почвайте сутринта с кафето, в тоалетната или както щете, но не спирайте да го четете. Незнанието не ви оправдава. Ленин и в това има пръст.
Бракът пред Бога, според Ленин не е брак!
Преди Ленин, може и да е бил, но след Ленин – НЕ! Богът е Ленин.. Той прави тайнството. Това тайнство, се прави в сграда наречена община. Демек нещо общо. И това също е лъжа. Казвам ви. В нашата община няма нищо общо. Още на самият вход, почувствах, че кракът ми влиза в нещо чуждо и това ми бе напомнено от дебел чичак с рязък писък
- Вратата не се бута, а се дърпа!
Общата врата се оказа първата врата към великото тайнство на Ленин, която трябваше да отворя, преди да стигна до светая светих! Но предстояха още много врати и много невротични писъци.. Църковният брак е нищо според Ленин. Глупост. Отживелица. Мумия от древността. Истината облечена в закон е Ленинско тайство! Бракът в общината! Нямаш ли това тайнство, ти си парийй. Ти си никой, без юридически права, без съпруга, все още ерген и дори си подлежал на данък, в близкото минало.
И така, поехме дъх, и влязохме грозната общинска сграда в един някога хубав град, издържайки писъкът на общият служител на който плащахме заплатата и аз чинно дръпнах вратата, затваряйки я после тихо, внимателно, почти ювелирно очаквайки да щракне. Е не щракна, остана с процеп. Беше счупена. Както и да е . Нали е обща, а общото у нас е счупено.
- За какво сте вие? Изкряка пак чичака
- За брак!
- Моля? Лицето му се изкриви в презрение
- Ами за подпис по точно. Имаме цър..
- Надолу , надолу прекъсна ме с власт чичака, все едно му бях роб и махна по коридора.
Тръгнахме НАДОЛУ, но къде е това надолу, коридорът беше пълен с врати и бе с наклон нагоре. На вратите имаше само номера и не пишеше нищо. Върнах се да питам и отговорът бе-
- Ти от Марс ли падаш бе младеж? И ще се жениш!? Първата врата вляво!
Така тъпо се бях чувствал последно в казармата. Но не за себе си, а за старшината. Понякога се питам как толкова примитивни люде са доживели до старини и сега се досещам защо. Те просто не са живели, че да им стане нещо. Мъртви са.
Отворих вратата. Втората врата към Ленинското тайнство. Вътре се мъдреше нацупена, отегчена леля, на бюро от калвадос в абсолютно празна стая в чиито насрещен ъгъл се мъдреше някакво голямо огледало. Лелката вероятно се прозяваше и цял ден се оглеждаше в него. И се досещам защо бе така нацупена. Тя се стресна когато влязох. Явно не бе виждала хора от много време.
- За подписи идвам. Какво се прави? -Подкарах направо. Вече бях почнал да се изнервям.
- Подписи ли?
Айде пак се почна, помислих..
- Преди подписите , момче, има мнооого време!
Не знам защо ми говореха в тази обща община на ти , на младеж и момче, аз имам вече доста бяло по брадата, но да го приемем за комплимент.
- - Ами добре, какви са стъпките? Смирено попитах. Реших да съм смирен. Все някога щеше да свърши и това. (дали)
- Има правила!- Каза важно тя. Стурва ми се че ако можеше щеше да запали цигара, да изтръска важно пепелта и да издиша дима високомерно на североизток. Към вожда си!
- Добре. Какви са?
Последва половин минутно мълчание все едно почитахме някой, и тя си погледна часовника. Идвате доста късно. Вече е три.
-Ами не е ли до 16 часа? Смутолевих
- Не е. С граждани е до три!
Зачудих се какво ли прави в тази празна стая цял час до 4. Надали я чистеше. Вероятно се подготвяше пред огромното огледало за излизане от общото в частното.
- Ако може само кажете какво да направим, защото времето ни е доста малко.- примолих се.
Пак мълчеше, струва ми се че размишляваше дали да ме накара да и целувам ръката, после каза:
- Давам ви дата. На 1 ви с документите тук, на трети с двама свидетеля за подписите. На трети в три следобяда.
- -А какви документи трябват?
Смразяващ поглед. Промуши ме като ..
- Как какви? ВАСЕРМАН! Туб.. Кожен.. и най важното- Първо в Психото!
Усетих дъха на Ленин. Дъх на вкиснато. Записа ми на лист правилата и ме отпрати с царствен жест. Отдъхнах си, решил че най- важното мина. Каква заблуда..
Мили хора, не знам кога сте минали тайнството на Ленин, но с времето това тайнство става все по тайнствено и мистериозно! В неговите дебри, ти можеш не само да потънеш. Ти можеш да се изгубиш както Радичков в лудата трева и никога да не можеш да стигнеш до нещо което поне малко да прилича на край. Най- често ти би стигнал до поредната обща врата в която влизайки усещаш че си безправен роб , но роб който трябва да плаща на своите господари, на които всъщност той плаща и заплатите. Но затова после.
Излязох четейки правилата, опитвайки се (тогава да разгадая що е това чудо – Васерман) И съпругата ми , за която всъщност не бях женен според магьосникът Ленин, весело подскочи все едно бяхме я сколасали.. Аз си въртях замислено брачната халка на пръста и се чудех, аджеба, това Туб, какво ли беше и накрая ми просветна, че явно касае рентген! Ужас.. Рентген! Ленин искаше да ни гледа не само отвън, но и отвътре.
Тръгнахме да си ходим и последва нов кански писък. Този път трябвало да бутам проклетата врата. Бутнах я. Започнах и аз да бутвам. А чичакът отдавна бе бутнал напълно. Беше три и десет. Първото правило бе – Психодиспансерът. Но дали работеше? От опитът ми с общите неща, предполагам че не. Психото е държавно , тоест то не работи поне час преди края на работният ден, който май беше 16 :30. Отказахме се. Все още бе вторник. Около вратовете ни бе широко, и утре е ден.
Да де, ама не. Тайнствовото Ленинско се простира явно отвъд времето и пространството и то има много шамани. Тва чичката и лелката нищо не струваха пред магьосниците с които трябваше да се срещнем, докле стигнем (дали) до заветнто тайнтсвено ръкоположение.
В сряда на свежа глава, на едно кафе и на глава опитваща се да се отърве от гледката в сутрешният блок на стари и нови политически трупове, се запътих към Психодиспансерът! Съпругата ми , която всъщност не ми беше съпруга, отиде на работа, и аз реших, че без нея мога така някак да мина метър в психото, защото викам сега не сме на 20, тряаа знем нормални ли сме вече или не. Да де, ама… Отивам аз. Диспансерът е почти извън града. Влизам и гледам хора с пижами на пейка. Пушат и ме зяпат. Сетих се за Ван Гог. Дърветата, алейките, и тия хора. Приличаха на негова картина. Вероятно бе същото. Хората ми се сториха по нормали от тези с които се бях сблъскал. Веднага ме упътиха, къде как, кой. В тях не усетих дъха на Ленин. Но този дъх веднага усетих в общата административна сграда.
Взех две бланки от жена която ме гледаше строго проучващо, Вероятно тя бе първата линия на проверка дали си нормален. Явно минах теста и ме насочи към някакъв кабинет. Вътре седеше пълничък човек на бюро сякаш ръбано от някое куче.
-Ама заповядайте, -усмихнато ме посрещна той. Беше някак щастлив. Досещам се защо. Вероятно бе притъпен от Менделеев. Според мен докторът бе на един два ксанакса.
- Седнете , моля ви, недейте стърча така. Седнах.
- Как я карате? Какво става при вас?
- Ами , искам да се оженя, аз има вече църковен, но…
- Дотам ли я докарахте- захили се докторът- ами добре , добре, но трябва да ви проверя. Вас и бъдещата ви жена!
- Тя ми е настояща но, просто искам да
- Няма значение, няма.. Трябва да поговоря с вас и с нея. Тя къде е?
-Ами на работа. Не може да излезе насред работен ден.
- Е как не може? Докторът бе искрено очуден.
- Ами тя работи в частният сектор и там не можеш много д излизаш. Реших да го сложа на място.
- Тъй ли било. Ха, гледай ти.. Хм. Дообреее.. Амии, заповядайте когато може да дойде.
-За жалост не може да излезе по друго време освен след края на работната смяна, дефакто след 14;30
-ЕЕЕ ние сме до 14 тук! Няма да стане- отсече докторът.
- Е и какво сега , не можем да се оженим ли? Ако знаех този въпрос че щях да го задам поне още няколко пъти на различни шамани.. но не знаех. Бях простосърдечен. В момента се чувствам просто прост, а бе едва сряда!
- Ами да. Няма да можете. Но всяко зло за добро, заключи мъдро той.
Аз го зяпах със зяпнала уста, и предполагам съм изглеждал идиотски. Седях и мълчах, чудейки се сега пари ли иска или какво? И взех че изтърсих
- Няма ли някакъв начин да оправим нещата?
-Няма законов.
Не нахалствах. Станах, казах довиждане и ще видя какво да правя и тъкмо да изляза, той каза:
-Идете отсреща при колегата да го питате и него.
Почуках на отсрещната врата 5 тата подред и там имаше дребен слабоват човек който говореше по телефона. Махна ми да вляза. Махна ми да седна. Махна ми да му дам листите с бланките които стисках. През това време говореше по ксанакски весело с някой отсреща. Аз понечих и смутолевих-
-Ама съпругата ми я ня.., но той продължи да маха явно не бе чул или не знам.. Та му подадох листите. Последваха светкавични удари с печат който стискаше в другата си ръка, и бързи подписи. Смехът му по телефона бе заразителен даже аз се ухилих. Той ми смигна и посочи вратата. И на излизане дръпна телефона и ми извика
- На твоя отговорност, на твоя отговорност!
- Аз по не съм наред – отвърнах, и излязох от кабинета.
Платих си таксата за психопрегледа и признавам си тия си ги биваше. Доброто и лошото ченге ли бяха, или просто стана както във филм на братя Коен, но , стискайки листите, че сме нормални, скочих в колата и дадох газ към болницата, мислейки си че вече съм преполовил всичко. Дотук шаманското тайнство на Ленин беше цифром и словом 30 леа с касов бон за 15. Е..в БГ сме все пак. Трябва малко тъй нале.. да се оцелее.
Навремето помня че едно медицинско беше десетина лева, нещо такова. Но в един момент се зачудих дали имам нужните пари в джоба. Ами ако Ленин беше станал по алчен. Та звъннах и проведох два три веселяшки разговора с хора минали тайнството и бях уверен от тях, че не струвало нищо кой знае какво, кръв вземали от пръст на единият потърпевш, в туба не помнеха какво е ставало, което малко ме притесни, защо е тази амнезия, и при кожният ти гледали дланите.. А сега де!
Ами добре. Дадох газ и се озовах пред болницата. Съпругата ми която не ми беше съпруга ме чакаше отпред вече бе пак станало 3 часа следобяд и пак бързахме. Личната лекарка ни каза:
- ТУБА! Веднага, но не се надявайте, няма да стане. Вече е три!
Призля ми.. Денят на мармота май не бе само филм. Тичахме към туба и влязохме задъхани. Не е добре да ходиш в туба задъхан. Та там най любезно отворих 6 тата врата, и на рецепцията рецепционистката ме съсече:
- Затворихме вече господине, вие за какво сте?
- Моля ви се, нямахме време, за подписи за медицинско за брак сме.
- Тя се замисли и каза:
- Ами да ви оженим тогава! Само да видя докторът дали ще види снимките.
- Ама няма нужда от снимки- казах, ние сме здрави, плюс тва сме женени от 5 г, църквовно, ако сме болни сме болни и толкоз.
- Аааа не може така, не става. Трябват прегледи и снимки!
- -Ренген ли?
- Ренген ами! Какво друго
- -Ама дайте да не се облъчваме сега, няма смисъл! Плащам си всичко , ударете печата и без това е нали три и нещо вече..
Номерът не мина. Явно тука имаше нещо друго. Защо толкова настояваха да ни снимат на рентеген!!?! И после схванах. Тайнството на Ленин не се извършваше със светена вода. То се извършваше с хартиени банкноти. Нямаше нужда да са осветени. Важното бе да се по наедро.. Та първо получих касов бон за 100 лева още на рецепцията. После бяхме препратени към някакво помещение с ренгена. Празна стая с причудлив робот вътре. Чух метален глас
- прегърнете ренгена!
Гласът на Ленин. Прегърнах нещото, и гласът веднага каза
- Не това. Това не е ренгена. Какво беше това чудо, така и не разбрах. Но гласът каза:
- Ренгенът е зад вас. Бялата плоча.
Обърнах се и прегърнах някаква бяла плоча на стойка.
Нямаше и стотна от секундата и гласът каза
-Готово, облечете се.
Този ренген бе доста безшумен. Но карай. Минахме двамата и получих още два касови бона срещу неосветените 60 лева с които трябваше да нахраним тайнството. Дотук станаха 190. Ленин бая захлебва напоследък , си помислих. Не съм псувал. Казвам го за да се похваля и аз с нещо, понеже се чувствам като идиот. Та нататък.
Взехме листите попълнени и с ударен шамански печат от лекар който не видяхме и който ни прегледа някак си невидимо. Бе ни казано, че той БИЛ видял снимките от рентгена. Дали ги е одобрил, не разбрахме, но имахме печат и надпис че не сме на УЧЕТ, каквото и да значеше това. Бях доволен че поне нямахме туберкулоза. Тъй де. Това е най важното, Да сме живи и здрави. Дадохме газ към лабораторията. Предстоеше ВАСЕРМАН! Беше вече 16 часа. Левият ми джоб се пълнеше с касови бонове, а десният се изпразваше откъм неосветен кеш. Пътьом се поглезихме да пробаме дали някой кожен лекар случайно не работи по това време. Изгледаха ни на рецепцията сякаш сме луди. Но аз имам подпечатано медицинско от психото, та не се впечатлих. Кожният работел до 14 часа. Така ми казаха.
Смирено го приех.
Осъзнах, че денят на мармота ще продълж и утре. Но съпругата ми, която не ми беше съпруга, бе решила да се борим и да обиколим града в дирене на кожни лекари. Но първо Васерманът! Отидохме в някаква лаборатория. 8 та врата се отвори и попаднах в някаква страшно мизерна стая пълна с епруветки. Вътре имаше шаман с обица който пишеше нещо.
- Идваме за медицинско за брак!
- Хубаво идвате вие, но няма време вече кръвта да се съсири!
Не знам за вас, но това ми прозвуча налудно.. Каква кръв?! Какво съсирване!
-Ами.. не знам какво значи това, на нас ни трябва по един подпис тука- размахах изстрадалите листчета. Нямаме и време хич.
- Е то добре нямате, ама идвате кога?
- Е кога?
- Ами когато вече кръвта не може да се съсири, кога..
И тука се ядосах.
- Каква кръв бе човек? Какво става??
- Как каква , вашата! За Васерман сте нали?
- -Да. Какво е това?
- Ами вземаме кръв.
- Добре, да вземем..
- Амо не става сега, не може да се съсири!
Замълчах, изпотих се, подишах и казах.
- Добре , кога да дойдем за да се съсири?
- Утре по обяд.
- Ами утре е на работа съпругата ми за която ще се женя. Какво правим?
- Как е на работа?
- Ами ей тъй на, на работа е!
- Ами значи когато не е тогава идвате.
- Ами тя не е в неделя.
- В неделя ние не работим
- Ами тогава няма да се женим, така ли?
За втори път за два дена ми потвърдиха че няма как да се оженим.
Не знам кой е тоя Васерман и какво е това Лениново фараонско проклятие но това беше вече прекалено!
- Виж , казах, има ли решение някакво?
Той се замисли и каза, амиии я идете ей тука в съседната стая и викна:
Катееее, там ли си?
Катето изникна на вратата сякаш беше подслушвала. Поредната леля.
-Да, какво има?
-Ами за Васерман са тука.
-Ами да идват.
- Е нали не се съсирвала кръвта, казах аз
- Ще се съсири тя- рече Катето и ни помъкна с нея
Вече се молех да не вземе да се съсири преди да ми я източат тия Ленински вампири, че ми беше призляло.
На излизане шаманът с обицата се провикна:
- И за СПИН, и за СПИН, Кате!
- Какъв СПИН- попитах аз
- Ами за ХИВ трябва.
- Трябва ли? Не пише никъде това.
- Амии на ваша отговорност, тросна се Катето и аз отново се зачудих дали левият ми джоб ще остане пълен докато се напълни десният.
Влязохме в 9 тата врата.
Там освен Катето с нас зе захвана и друга лелка. Туриха ни на два отделни стола. Казаха да стискаме юмруци и извадиха по една дебела игла!
- Бре- казах, тука не е ли само бодване на пръста?
- Нее как бодване. Епруветка! Каза Катето. Сифилис е тва! Не е шега!
- Сифилис ли? Не е ли Васерман?
- Ами то едно и също бе господине!
Най сетне разбрах всичко. Ленин, Васерман, Сифилис и тн. Тайнството започна да ми се изяснява.
Източиха ни по една епруветка, Надявам се да не отива по еконт директно при Киро. Както и да е. Дойде времето за Касовите бонове. Още 40 леа. Значи станаха колко.. 230. Не е зле за два непотребни никому листя.
Беше сряда. Денят на мармота. Оказа се че трябвало да дойда И в четвъртък при вампирите на Ленин. Но до 12 на обяд за да взема резултатите. Сетих се да попитам защо не вземат кръв само от единият, нали сме с църковен брак от 5 години, но се сетих и за касовите бележки и ми стана ясно че Тайнството е гладно и трябва да плюска. Значи утре четвъртък пак трябваше да съм при Катето и онзи тип с обицата, който много искаше да разбере дали нямаме освен сифилис и спин. Касовата бележка за Спинът ми се струва че щеше да направи фурор, но нямаше време за друго освен да хукнем да търси кожният шаман!
Да ви кажа, не съм мислил че такъв вид люде са толкова дефицитни. Ами до 19 часа обикаляхме надлъж и нашир и целият град и никъде нямаше подобна личност. Да, имаше врати на които пишеше, че той трябва да е там, но него го нямаше. Звъняхме им. Никой не вдигна. Мистерията с този елемент от Тайнството беше голяма.
Най сетне се отказахме. Отново. Наближаваше 19:30. По принцип не пия. Някоя бира само. Но днес си налях една малка мастика. Ей тъй де, да отпразнуваме че нямаме туберкулоза , а надявам се и сифилис. Но това щеше да стане ясно в четвъртък при Катето. Заспал съм към единайсет и нещо и сънувах някакъв безкраен коридор с хиляди врати в които непрестанно влизах и излизах. Досега не бях сънувал подобна дивотия, ама ей на, и тва стана.
Събудих се, Днес е четвъртък лето Господне 2024 то. Пих кафе, съпругата ми която не ми беше съпруга, отиде на работа и аз отидох познайте къде. Вече ми се струва, че работя в болницата. Заредих се там още в десет , до 12 за васермана и резултатите имаше цели два часа, но аз вече бях гърмян заек и реших да си оставя два часа аванс. Чувствах се сякаш съм ги прецакал, освен това имах толкова време да издебна и кожният който трябваше да бачка до 14 часа. Та бях цар! С кафенце на пейката , време бол. Съпругата ми трябваше да пристигне в един и половина с едно такси пред кожния и да ги размажем тия шамани. Да де, ама ме обзеха едни съмнения. Ами ако.. та върлих кафето и реших да действа още по превантивно. Отидох за сифилиса. Отрицателен. Нека се пука Ленинът.. Газ към кожният. И познайте.
Той тъкмо затваряше.
Беше 12 без 5! Седях и го гледах, и той ме зяпаше. И ми се прииска някак си така да му извия вратлето. Тънкото шаманско вратле, но се сдържах. Все пак трябваше да преговаряме.
-Затваряме ли?
-Да, стана обяд
- А кога отваряте пак?
- Утре в десет!
Ами аз имам един проблем. Трябва ми попълване на медицинско за брак, Но съпругата ми за която съм женен , но не ми е съпруга, заради Ленин е на работа утре до два и половина. Има ли начин да стане работата?
- Коя работа?
- Ами да взема печат някак си?
- Ами трябва да дойде тука.
- Да де ама не може да излезе от работа.
- Ами ваш проблем, каза буквално шаманът!
- Е какво, няма да можем да се оженим заради липса на кожен преглед ли?
- Ами няма, да, няма как..
- За трети път чух това… ЗА ТРЕТИ ПЪТ! Представях си как го бичувам с кожен камшик!
- Нещо друг вариант- попитах, вече знаех че има..
- Ами утре..
Айде пак денят на мармота. Утре е петък. Пак опряхме до утре!!
- Утре кога?
- Утре в два в моя частен кабинет!
Ахаааа , вече ми стана ясно.. Явно съм бавноразвиващ. Този тук държавен кабинет тоя шаман си го ползваше само за лов. Лов на мишки за да ги натика в капана. Капанът му се намираше в частният му кабинет. Там явно щракваше и мишката получаваше поредният касов бонбон. Въздъхнах. Утре, Дано утре свърши сагата по шаманското тайнство. Касовият бонбон на Коженият шаман беше нови 100 лева, Значии за тайнството на чичко Ленин досега станаха 330 лева, като предстоеше и последната 12 врата подпечатването още към 30 леа или колкото е вече ми е все тази, важното е денят на мармота да свърши.
Та утре! Маняна… последен рубеж, петък. Дано.
Казвам ви хора, това да минеш това тайнство в наши дни е подвиг! Тука държавата няма думата, Шаманите! Те са хората. Тайнството е гладно и трябва да яди. Понякога се чудя не е ли добре да яди и бой, но в момента съм смирен, защото , абе да сме живи и здрави! И запомнете , всички дето ще се женят според Тайнството на Ленин- 12 врати са и джоб пълен с касови бележки!
И така, днес е четвъртък. Таман се прибрах. Потен и ядосан. Седнах, отворих една бира, натиснах дистанционното и на екрана се появи някъв плондер с костюм и рече:
-Наш приоритет е семейството, подпомагането му и изграждане на общество което да живее в спокойна среда с переспективи и бъдеще!
Не сварих да угася и метнах дистанционното и къде къде , познайте. По Аквариума. И рибките ми заминаха. Нали това ви разправях в началото. Това е той, външният свят. Светът на шаранът, Утре е Петък. Денят на Мармота. В 14 трябва да съм при кожният.
Пожелайте ми успех!
© Лебовски All rights reserved.
Ето, поне някой усмихнах, Plevel..