Apr 6, 2013, 12:04 PM

Денят, в който се родих

  Prose » Others
981 0 0

Денят, в който се родих, нямах нищо. В деня, в който се родих, видях Земята. Малките човечета, които търсеха смисъла на живота си, човешките въпроси и това, което ги връщаше обратно към душевната смърт, нещото, което те кара да гниеш в тялото си, което влачеш всеки ден, о, да, това беше човешката омраза. В деня, в който се родих, бях окалено и омърсено с малко от нея. В деня, в който се родих, започнах да броя дните на смъртта.

Майчице прекрасна, всички сме деца, малко ненаучени, малко глупави и леко невежи!Всички гнием в телата си. Най-много мразя, майко, хората с празните души. Хората, които унищожават себе си и тяхната родина, о, да, това беше Земята.

Забравени някъде там, нека не забравяме. Ден след ден, таван и малко мухъл, аз ще бъда стария намразен човек, който наблюдаваше през стария си миризлив дом прозорчето, през което виждаше старата магистрала, трите равни блока, градината, която е оживена от малките деца и своя стар образ, през който виждаше себе си, бръчките си и минутата на гниене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гносис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...