Jan 15, 2021, 11:09 AM

Десертни горчилки

  Prose » Humorous
638 4 8

- Ех, да можеше до нашите брегове да стигне някоя цунами, отнесла всичко от Японските острови...

- Ако архитектурата е застинала музика, нашият град е построен върху чалга...

- Когато у нас е ден – на Запад е нощ. Така им се пада! Но, когато у нас е нощ – при тях е ден... Да работят, гадовете!

- Ние сме между Изтока и Запада... Не, не се гордея със съседите – гордея се с границите...

- Проблемите на народа са във фокуса на вниманието на властта... Затова е власт – само фокуси...

- Китайско бельо – най-доброто средство срещу СПИН. Само един поглед и всяка случайна спиноносителка ще побегне...

- Правителството се обиди и обяви гладна стачка. По цялата територия на държавата...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Надя!
  • Повече горчилки, отколкото десертни. Дяволът купил душата на китаец. Минал се - била за еднократна употреба.
  • Благодаря, Стойчо!
  • Един микс от критичен обзор по територията на татковината, която е между изгрева и залеза слънцето...
    Уж,смешно, но нашата ценностна система, е "колкото човешка длан":все я протягаме между изгрева и залеза!
    Георги, с малко думи ме въведе в дълбоки размишления!
    Поздравления!
  • Благодаря, адаш!

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...