Десертът
Камелия Мирчева
Гледаше я.
Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.
Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение.
Той я гледаше почти като хипнотизиран. Следеше всяко едно нейно движение. Тялото му се напрягаше с всеки изминат миг. Не я изпускаше от очи.
После внезапно замахна с дясната си ръка.
Усети агонизиращите й движения.
Беше доволен от нейната смърт. Тя си го заслужаваше.
Беше само една нагла, невзрачна, досадна муха танцувала върху десерта му – сочно парче диня.