Десертът

Камелия Мирчева

Гледаше я.

         Тя се движеше бавно. После спря и се озърна. Вдигна единият си крак  и затанцува. Движенията й бяха грациозни. Тялото й ярко контрастираше на червения фон.

Беше като магия. Синхрон от движения. Ритъм – от бавни стъпки, минута покои и отново движение.

Той я гледаше почти като хипнотизиран. Следеше всяко едно нейно движение. Тялото му се напрягаше с всеки изминат миг. Не я изпускаше от очи.

После внезапно замахна с дясната си ръка.

Усети агонизиращите й движения.

Беше доволен от нейната смърт. Тя си го заслужаваше.

Беше само една нагла, невзрачна, досадна муха танцувала върху десерта му – сочно парче диня.