svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
May 18, 2009, 9:11 PM

Десет дни 

  Prose » Narratives
1242 0 34
13 мин reading


Последните десет дни промениха изцяло живота ми, а и не само моя.
Всичко започна с едно обаждане на Катето, най-добрата ми приятелка...
- Ало, Анжи, къде си?!
- На вилата.
- Исках да те видя, имам нужда да поговоря с теб. Ще полудея!
- Пали колата и идвай. Ще остана тук сама цяла седмица, така че ще ми правиш компания. Аз трябва малко да почистя, че не сме идвали почти година. Другата седмица мъжът ми се прибира от командировка. Чакам го с нетърпение.
- Ти си имаш работа, да не ти преча?
- Луда ли си? Хайде идвай - и без това си без работа, малко почивка сред природата ще те зареди. Хайде, поне за събота и неделя! Няма да ми помагаш, обещавам, ще те оставя да се отспиш.
- Идвам тогава.
- Чакам те! Ах, колко се радвам, тъкмо няма да съм сама.
Бях на вилата, която купихме с мъжа ми преди няколко години. Това беше мястото, което използвахме за бягство от шумния свят. В началото на брака ни много се карахме. Тук идвахме и се изяснявахме и... винаги се сдобрявахме. Сега пак го чакам след последния скандал. Трябва да подредя не само къщата, а и живота си. Крайно време е. Добре, че е Катето - да не съм сама. И тя напоследък има някакви проблеми. Мислех, че поне нейният живот е подреден. Колко странно, отстрани всичко изглежда различно, само душите ни знаят какво бушува вътре в нас.

 

***


- Скъпа моя, влизай! Дай да те прегърна. Какви са тези сълзи?!
- Как се радвам, че си сама, толкова имам да ти разказвам.
- Ела да ти покажа къде ще спиш. О, носиш и сак - браво, значи ще останеш по-дълго.
- Не ми се прибира вкъщи. От шест месеца съм без работа. Първия си отпочинах, втория излъсках цялата къща и после неусетно се превърнах в Мара пепеляшка. Готвя, чистя, пера и не мога да им угодя на тия мойте. И тоя моя как бързо забрави, че по-рано носех повече пари от него. Сега съм просто колоритно допълнение към кухнята.
- Сядай, сега аз ще ти приготвя нещо вкусничко за хапване. Отпусни се и се наслаждавай на свободата си. Ще пийнем ли по нещо?
- Дай да ти помогна, по-бързо ще стане.
- Днес си ми гост, утре може да ми помогнеш, но малко. Ето, сега ще сервирам... Готово, наздраве и разказвай.
- Много е гадно да си без работа. Между печката и пералнята ми минаваха дните и тогава се появи той... в нет-а. Някакво разнообразие сред нервите от нескончаемата домакинска работа, неуважението на най-близките ти хора и интервютата, след които си по-депресирана от преди.
- Разбрах аз, че става нещо с теб, беше някак въодушевена. Казах ти, наслади се на малките мигове разнообразие. Но после нещо посърна и не ти се говореше. Какво стана?!
- Трябваше да си изясня за себе си какво точно се случва, трябва ли да се случи, има ли смисъл. Знаеш ме, че не се хвърлям с главата надолу. Преди да се омъжа, бях изживяла най-горещата любовна история на света и добре, че навреме ми дойде акъла, че не ми се мисли какво ме чакаше с онзи хубавец. Сега имам всичко, но... Десет години на никого не позволих да ме докосне и хоп... Не съм лесна жена, ама на. Как хубаво тръгна всичко. Започнахме да се чуваме по телефона, говорехме за книги, за живота, за семействата си и той се пристрасти. Хайде и видеоразговори, и... Колко е хубаво! Абе получи се между нас привличане и то голямо, ей така - неусетно.
- Е, лошо няма, какви са тези сълзи тогава? Нали си ми разумно момиче.
- Влюбих се, разбираш ли? И стана страшно. А той колко е влюбен - да не ти казвам! Обаче още не е приключил старата си връзка и аз ревнувам. Хванах го и в лъжа. И не знам какво да правя. Иска да се срещнем и да поговорим, да се изясним какво ще правим. Не съм готова, страх ме е. Още една такава бурна връзка и ще откача тотално. А и не мога да лъжа, ще нараня мъжа ми и тогава? Казвам ти, ще полудея.
- Всичко ще си дойде на място. Почини си, подреди си мислите и като си тръгваш, ще знаеш какво да правиш. Ще се отспиш, ще те водя на разходки по полето, в гората ще направим пикник, ще умуваме заедно и ще решим какво е най-хубаво за теб, мила. Ето след малко ще дойде на гости и съседът, ще се разнообразим, готин е.
- Не ми се иска с никого да се срещам. Кой съсед? Дето жена му е сухарка и той бяга сам на вилата без нея?
- Да, тя е само «Добър ден» и « Довиждане». Той идва при нас и си изкарваме супер, веселяк е. Ама и той сега нещо има проблеми. Обади ми се, че ще дойде за няколко дни и ще мине при мен за съвет. Нещо с любовницата изглежда. Абе аз защо не си отворя кабинет и да ви взимам пари за терапията, дето ви провеждам. Хайде наздраве и хапвай. А, ето го пристига.
- Аз се качвам горе, в момента не съм добра компания. Ще си лягам, чувствам се изморена.
- Ако размислиш, слез по някое време. Хей, ти нищо не хапна, Кате.
- Нали се сещаш, че нищо не ми се яде, лека нощ.
Съседът... влюбих се в него още в първия миг, в който се запознахме. С жена му ни поканиха на кафе за «Добре дошли», когато купихме къщичката. Той не е само красив мъж, той е умен, обаятелен. После... станахме приятели. Той идваше и ми разказваше за любовните си истории, а аз го гледах и се питах не вижда ли обожанието в очите ми? Всеки път щом ми звъннеше, сърцето ми заиграваше луд танц и все се надявах да чуя това «Обичам те» само за мен. Всеки път! Мечтаех как ще дойде и ще ме прегърне и аз като горещ шоколад ще се разтека по него.

 

***


- Ти да нямаш любовник, какви са тези две чаши, две чинии, нали мъжът ти е в чужбина?!
- Една приятелка ми е на гости.
- Къде е?
- Легна си.
- Да не е пенсионерка?
- Не е. Ти какво така през седмицата насам?
- Нали си чувала приказката - от два стола на земята, та и аз.
- Е, браво, една не ти стига, та чак две.
- Абе не е точно така, ама нещо такова. Нали бях пред раздяла с тая мойта измислена любовница и влизам в нет-а и, Анжи, една жена... Казвам ти - убиец! Дето с нея мога да не спирам да говоря. То те изслушва, то те разбира, то съвет да ти даде. Едно бижу ти казвам. Обаче аз оплесках нещата. Тая мойта, не жена ми, тя е толкова заспала горката, другата - е от нея отърване няма. Тя ще ме довърши. Искам отдавна да скъсам с нея - и не, и не. Заплашва ме, че ще каже на жена ми за нас, не ми е хубаво, а насила нали знаеш какво ми е. Да не се радваш, че те е харесала. Определих среща на новото бижу, тая усети, че нещо става и дойде при мен.
- И ти не отиде на срещата?!
- Не, отложих я, но понеже отлагам за трети път, излезе, че съм някой смотльо и бижуто се отдръпна. Как да ù обясня, тя не е глупава жена, всичко разбра. И сега ми иде да хвана гората и да не се прибирам. Тая вкъщи не мисли за мен, оная ме задушава. И там, където ме тегли сърцето, обърках конците. По дяволите и живот, и чудо.
- А, спряха тока. Я ми дай запалката да запаля свещи, че нищо се не види, а - ето ги.
- Анжи, тока ли спря?
- Да, сега ще ти донеса свещ. Мите, я се качи на втория етаж и дай на Катето свещта, да не се лута в тъмното. Кате, ще дойдеш ли при нас, или?
- Да, предпочитам.
- Митко идва да ти освети пътя.

 

***

 

- Кате, какво правиш тук? Каква приятна изненада!
- Значи ти си бил готиния съсед? Не мога да повярвам!
- Това е съдба.
- Защо загаси свещта?
- Защото искам да те прегърна. Ти трепериш?!
- Какво правиш, оста...
 Качих се при тях... Горещият шоколад беше Катето. Останах в тъмното и не смеех да мръдна. Обърнах се и си тръгнах, в този миг те нямаха нужда от никой друг. Седнах, отпих голяма глътка вино и то ми се видя толкова сладко, след горчивата глътка, която преглътнах преди малко.

 

***


 

- Какво става, защо не слизате? Кате? Митко? Тя няма ли да дойде, защо си толкова блед?
- Това е тя, за нея ти говорех.
- Значи това си ти, о, Боже, не е истина колко е малък светът?!
- Май е по-добре да си тръгна, тя като че ли не иска да ме вижда.
След малко Катя дойде при мен и си сипа. Изглежда и тя имаше нужда от вино, нали в него била истината, аз моята я видях.

- Сама ли си?
- Да, той си тръгна. Дори на ум не ми дойде, че и двамата ми разказвате една история. Какво стана?
- Ако беше останал още един миг, и двамата щяхме да се взривим, добре че устоях... Ах, как целува!
- Тази вила е заредена с любов и много страст. Нали съм ти казвала, че една приятелка ходеше със семеен неин колега. Всички ù казвахме, че не е за нея, че я използва. Знам, казваше тя, но не мога да дишам без него, дай ключа от вилата за последен път и приключвам. И така доста време. С мъжа ми като дойдем тук, от въздуха ли е - не зная, но по-хубав секс не сме правили никъде. Затова и целувката ти се е видяла толкова страстна, не за друго.

- Ти ще ме умориш
- Аз или той?
- Той. Дали утре да не си замина, какво да правя?
- Утрото е по-мъдро и ще решим.
- Още не съм готова, много лъжи се натрупаха между нас, та не знам.
- Заспивай, не го мисли.
- Лека.

Не можех да ù кажа, че съм луда по този мъж, вече не.

 

 

***


- Два дни се разхождате в гората, говорите, не се ли изяснихте?
- Покани ме у тях довечера на романтична вечеря, щял да ми приготви нещо специално и да се разберем окончателно. Приех.
- Да те чакам ли?
- Не знам.
- Добре, ще оставя отключено, ти си умна, сама реши какво и как.
Завиждах ù. Сега Катето изживява това, за което аз само мечтаех. Как не се издадох?! Любовта наистина е сляпа. Те не виждат и не чуват никого, те са опиянени един от друг. Щастливци! Завиждам ù в момента, сигурно около тях сега въздухът е нажежен от страст. Иде ми да отида при тях, да се мушна под завивките и да изживея това, за което съм копняла толкова време, но знам, че в момента те искат да са сами в целия свят. И това ме кара да се чувствам още по-самотна.

 

 

***


- Заминаваш ли?
- Да.
- Какво реши?
- Тези дни, в които бях с него, с нищо не мога да ги сравня! Беше... беше... Човек мисли, че всичко е преживял, а се оказва, че... Не бил важен сексът, да бе?!
- Личи ти, ти си друга, никога не съм те виждала такава, сияеш.
- Знам - и искам още дълго да е така. Решихме да сложим край...
- Какво?
- Отидох у тях със смесени чувства. Хем исках да приключи всичко преди да е започнало, хем ми се искаше да го имам поне за един път. А така добре се познавам и знам, че един път с мен не може да има. Колебаех се и те послушах, няма да го мисля, то каквото трябва - ще стане. Влизам, той подредил масата, настани ме удобно и... Пихме шампанско, дълго говорехме, всичко си казахме, всичко.
- Изяснихме се, ще тръгвам.
- Мога ли да те целуна за втори и последен път?
 Не му отговорих, гледахме се в очите и мълчахме.
- Няма да те пусна преди да вечеряме, за какво толкова се старах? - Засмяхме се. -Забравих, приготвих и хубава музика, ти ми действаш... Да си допием питиетата и да танцуваме. - И тогава ме хвана през кръста и ме завъртя в шеметен танц, който ме върти и до сега. Притисна ме до себе си и каза, че не иска да ме пуска. Обсипа лицето ми с целувки, не се противих, ръцете му ме бяха обвили и нямаше мърдане, а и не исках. И когато впи устните си в моите, разбрах, че това не е последна целувка. Да продължавам ли да ти разказвам... Цяла седмица в обятията му, трепереше над мен. Така не съм се чувствала никога до сега, а съм имала изпепеляваща любов, знаеш. Но това, не че е ново, това е истинско, това е моята половинка, то се усеща. И той ми каза същото. Имал щастлив брак, спокоен. Но не това му е нужно, той каза, че иска страст, а не спокойно съжителство. Това искам и аз, не ми стига, че ме уважава и цени, не напоследък, де. Не ми стига понякога по задължение, искам завинаги с много страст и... любов.
- Е, една седмица може и по няколко пъти, но завинаги със сигурност ще е през ден или два.
- И ти си омъжена от десет години и казваш, че винаги е като първия път, нали, значи може. Значи трябва да може, когато силно го искат и двамата, значи трябва да е така много по-дълго време. Сексът е толкова важен, нека не се лъжем, че после любовта преминава в уважение. Аз уважавах и шефа си, но не исках от него секс, уважавам и мъжа ми, но... развеждам се, Митко също. И... каквото стане, но знам, че това искам, да живея пълноценно, а не просто така, хората да кажат, ах, какво хубаво семейство. Влюбена съм, разбираш ли, но главата си ми е на раменете. Просто разбрах какво точно искам как да изживея живота си, за да не съжалявам, когато ми дойде края и да се питам защо не го направих?

 

 

***

 

Изпратих я. Останах сама. Сега, щом не мога да имам това, което искам, ще трябва силно да поискам това, което мога да имам. Мъжът ми се обади, че идва и трябва да оправим този наш объркан живот. Оправих къщурката, крайно време е да подредя и чувствата си.
Висях на врата му. Притисках се към него точно като удавник за сламка. Но това, което последва... ме смаза. Дойде да ми каже, че ме напуска. Оставя ми апартамента и вилата и заминава при другата. Не искал повече да ме лъже. При нея изживявал всичко това, което ние изживяваме в редките случаи след бурни скандали. Какво стана, как стигнах до тук? Къде сбърках? Защо ми се случва всичко това? Той ме уби! Не, още съм жива, трябва да се живее, въпреки всичко! Махам се от тук. Пълно е с много спомени. Ще продам къщата, трябва да започна всичко отначало. Пуснах сълзите си на воля, трябва да поплача, за да ми олекне поне малко. Защо ги наричат горчиви сълзи, та те са солени? Тръгвам, таксито ми дойде.
- Добър вечер! Да Ви помогна ли с багажа?
- Благодаря!
- Госпожица или госпожа?!
- Не знам, дълго е за обяснение.
- Аз съм добър слушател, а и ни чака дълъг път.
- Готова съм, заключих къщата, да тръгваме! Знаете ли, няма какво да разказвам, животът ми започва от този миг, затова ще Ви помоля да карате внимателно! Искам този път... вече знам какво искам и ще положа усилие. Ще успея! Ще успея, знам го, защото силно го искам. Извинете ме, говорех повече на себе си, отколкото на Вас. Само ще Ви помоля за музика и ще се опитам да не досаждам.
- Каква музика предпочитате?
- Няма значение... Просто... Всъщност знам, предпочитам...

© Светлана Лажова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Джейни, давам ти ключа от вилата за хиляда и една нощ. Там е най-подходящо за хиляда и първата целувка, страстна и нежна с любимия мъж. Просто защото е много романтично. После ще разказваш, а аз ще пиша, ще пиша...филма на любовта!!!
  • Искаше ми се и аз да прескоча до тази вила и да си побъбря със стопанката...ах, как добре ще ми дойде не ми се иска да пропускам живота покрай себе си, а да го живея!
    Ти си от онова вино, което на малки глътчици опива!!!
  • Нели, не бъди съвсем сигурна, на диета съм. А, за киното, кой знае?! Някой ден... Благодаря!!!
  • Със сигурност няма никога да си гладна - и терапия, и с таксита -все успешен бизнес ще завъртиш!
    Но най- сериозно мисли за филмите- Москва не вярва на сълзи -направо!!!
    Удоволствието остава за мен!
  • Марги и аз смятам, че който ме е срещнал, няма нужда да пуска тото, щото аз съм му подаръка от съдбата. И все пак всяка среща носи нещо, дори може да е размисъл. Той й купил на Анжи вила, а тя въздиша по съседа примерно. Тези неща се усещат във въздуха. Или Катя?! Ако живее скучно, защо да не промени. Може да опита поне да е по-хубав живота й и го прави. Ако не опиташ не можеш да знаеш. Може и да сбърка, но поне ще знае, че е опитала.
    Вече ще мисля за теб като за НАГРАДА. Край, речено-сторено!!! Мерси, Сюрпризче!!!
  • Причинно-следствената връзка в действие!
    Който трябва - срещаш.(моя теория Светле)Ти решаваш, кога да си тръгнеш, но първата среща е неизбежна.Защото тя трябва да те научи на нещо.И само, ако подозираш за това - става.(и ако си смел, де...)
    Едни хора идват при теб за награда, други за наказание.(аз все си мисля, че съм наградата) Много наказания в този живот бе-е-е...!!!
  • Магдалена, благодаря!!! Вече избирам главните герои. Всъщност знам, предпочитам...да са от Откровения!!!
  • ей, как си го написала само...
    точно като малка театрална пиеса...видях, представлението.
    сега ти ръкопляскам...чудесна си, Светлана!
  • Дали да не започна да правя и кино?! Криси!!!
  • Филмирах всичко...толкова увлекателно разказваш!!! Прегръдки, умнице!!!
  • Ох, Николай, ти ли?! Ставаш и още как, просто прецизно избираш, това е!!!
  • Ох, Светлана, защо не ставам за главни роли! Направо видях текста адаптиран за сцена! На сцената на живота никога не сме сигурни какво ще ни сервира Главният режисьор /онзи Горе!/
  • Доре, нали ме познаваш, мен толкова ми трябва и айде почна се. Ще има двайсет дни, седемнайсет мига, девет месеца и половина и кой после ще чете за вас, като само ще пиша. Накрая толкова ще си омръзна, че и сама няма да се чета камо ли...Мани бегай и втори път недей бис, замеряй ме с цветя, щото домати не обичам кой знае колко.
  • Току що изгледах пиесата/филма ти.
    Чуваш ли ме как ръкопляскам?

    Биииииис!

  • Йосифова, обичам теееееееееееее!!!!!!!!!!!!!!
  • Лажова, ти каква музика предпочиташ?

    <a href=http://vbox7.com/play:bb254a87>Поздравявам те с тази песен! И - до Панагюрище, надявам се!!</a>
  • Феичке, благодаря ти!!! Нели, много мило!!! Ани, кой не ти викне другия път специално такси, па те на!!! Веселко ще ти е!!! Таня, всъщност...да!!!
  • даа, всъщност ...
  • Лажова, би ли ми повикала едно такси и на мен? Време ми е да тръгвам, не за друго. Ще си легна с размислите по разказа ти тази вечер. Веселко да ти е и благодаря за удоволствието!
  • .... Много четивно и увлекателно.И нормално. Истинско.Съпреживяващо. Хареса ми.
  • Прочетох с много голям интерес! Пишеш вълнуващо!
  • Петинко, абе и ти май ще слушаш музика, така ми се струва и то така ще я слушаш. че не ми се мисли! Защото цениш хубавото!!!Ало, такси! За Петя...специално!!!
  • Преживях с лирическата - ах, как само го преживях, да знаеш!
    От всички думи, които смятах да напиша ми остана това, че се намерих по пътя между вилата... и таксито, дало старт за нов живот!!!
    Страхотна си, Светланчик*!
  • Антонела, прегръщам те и аз и благодаря! Дими, благодаря ти! Ние показваме, че има граница, ти и аз и всички, които сме тук. Има черно и бяло, смесим ли го става сиво. Но има и пъстроцветна дъга, това е детството, красивите мигове. После всичко става или ние го правим само черно и само бяло, а накрая ги смесваме и всичко става сиво, а не трява. Нека като малките деца бъркаме в боичките и с пръсти рисуваме красоти! Прав си Грег, ако знаем какво точно ще ни се случи, няма да я има тръпката от очакването, която е...Абе направо ще си умрем от скука. Гушкам те Дарче! Нищо не е същото, но може и да има по-хубава музика. Докато не опиташ, няма как да знаеш. И ще е по-хубава, защото вече ще я чуваш, а не както до сега просто е минавала покрай учите ти. Когато знаеш какво точно искаш се бориш, търсиш го и като го намериш, вече...го цениш. Миа, мисля че така трябва. Седне ли човек да умува, да се самосъжалява, да хленчи, да плаче...Няма смисъл, просто трябва да продължи напред, да извлече поуки и да знае какво иска. Искам да живея щастливо и ще положа усилие, защото и от мен зависи.
  • Случайностите правят животът ни интересен и ни учат да жвеем. Важното е да не им се стряскаме, както правят някои , а да ги хванем здраво за гушата и да не пускаме. В края на краищата животът е една импровизация. Хареса ми.
  • Голяяяяма прегръдка от мен!
  • Дима, знам го, никога не взимам важни решения вечер, само мечтая, за да ми е по-лесно да заспя. Благодаря ти!!! И още нещо научих от японците. При тях нали често стават земетресения, те всяка вечер дори да са се карали през деня, преди да заспят се сдобряват, защото...Как после, ако нещо се случи останалият жив да живее с вина, че последните му думи са били ужасни.
  • Поздравления за интересното четиво. Отивам да спя с мислите за твоята героиня и нейната приятелка.Знаеш ли, утрото наистина е по-мъдро от вечерта...
  • Наистина само ще се радвам, възползвай се, е...малко се замислих, но...давай смело!!! Ти си готин човек!!!
    Креми, когато знаеш какво искаш е по-лесно. щом искаш музика, само трябва да кажеш точно каква, нали размерът на парчето има значение. Става въпрос за хубава музика все пак!!!
  • ... защото искам тази музика... и животът след нея!
    Слънце!
  • Мая, като е, да е, знаеш как е! Животът ни е даден да го живеем, а не да кроим планове ако...дали, или. Тук и сега, това е истинския живот и ако го пропускаме да минава покрай нас, никой не ни е виновен. Който цени живота си се наслаждава на всеки подарен му миг и е щастливец. Докато живееш се забавлявай, това е изкуство. За мен всичко е изкуство - да живееш, да правиш любов, да твориш!!!
    Ив, защото не ценим момента. Когато се научим, че животът е дар Божи, тогава ще ценим всеки миг. И защото мислим, че живота е безкраен. От утре, от понеделник, другата година започвам...каквото и да е. А сега просто вегитираме, не живеем.
    idemidoidemi, благодаря ти за високата оценка!!! На теб, всичко ти прощавам, слабост си ми!!!
    Мария, след като прочетох Селестинското пророчество, след като съм чела и слушала много неща в живота си, след като имах такъв татко, който ме научи от всичко да си вадя изводи, дори от най-дребните наглед неща, рабирам, че няма нищо случайно на този свят. Другото име на Бог е случайност. Просто трябва да се научим да разшифроваме това, което се случва и да си вадим поука. И да, предизвикваме ги посъзнателно или не. Благодаря ви, за мен е чест, че сте тук!!!

  • Понякога нещата се случват... Изглеждат случайни, но дали е така? Може би предизвикваме събитията подсъзнателно?! Завладяващо четиво! Поздрави, Светлана!
  • Защо само след тежък момент човек се замисля и открива себе си? Защо само тогава имаме силата да поемем по своя път? Защо не следваме себе си всеки един ден?
  • ... които разтърсиха света. ама буквално!
Random works
: ??:??