2 min reading
ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО МЕ РАЗТЪРСИХА
На моите безкрайно скъпи приятели
Едно шеметно преживяване няма как да не остави трайни спомени у този, който ги е преживял.
Така стана и с мене.
Само като си помисля, че не исках да ходя във Вършец. Мислех си, че ще ми бъде тъпо, че няма да има с кого лаф да обеля, че денят ми там ще минава само в процедури и крайно скучни разходчици из още по-скучни паркове. Въобще все едни такива негативни очаквания.
Ама не би.
Още самото пътуване си беше една малка авантюра. Най-напред не знаехме как се стига с обществен транспорт до Вършец. А представяте ли си, аз, в инвалидна количка и с една огромна, ама действително огромна чанта багаж на коленете ми да се прехвърляме от влак на влак, от автобус на автобус, та чак до Вършечката дестинация. Действително си е жива авантюра.
Е, криво-ляво, стигнахме. На това отгоре стигнахме съвсем навреме. Искам да кажа навреме се регистрирахме, навреме се настанихме и най-големия майтап беше, че навреме бях за първата процедура.
До ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up