III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети тежестта на тези кървавочервени очи. Реши, че думите му бяха отправени към нея. Тя не можеше да ги разбере. До нея те долитаха като шепот от друго измерение.
Мъжът извади от вътрешния джоб на черното си кожено манто предмет, подобен на малко кристално кълбо. То беше червено с цвят, досущ като този на очите му. Постави го на сламенния под пред нея. То засия и тя изпита силна болка. Помещението в миг се изпълни със светлина, струяща от кълбото. Осъзна, че между нея и сферата в краката ù се бе образувала връзка, подобна на сноп от лунни лъчи. Мъжът отново се смееше, но вече ехидно. Изглежда страданието му доставяше удоволствие, забавляваше го.
Постепено тя видя всичко, цялото помещение. Вече не бе ...