ПЪРВА ГЛАВА

ПЪРВА ЧАСТ 

- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.

- Защо? - попитах. Какъв глупав въпрос от моя страна...

- Просто не можем. Тя е наш господар. Нашите животи, души, мисли, действия;... дори нашата воля и тeла ѝ принадлежат. Моментът, в който пристъпим отвъд Нейните владения, ще се превърнем в пепел. По-добре от нас трябва да го знаете като пряка, чистокръвна наследница на Първите Създатели. И като такава, би трябвало да разберете какво сме ние и за каква цел сме създадени. - продължи той, свеждайки глава. Мина се известно време в мълчание. Малко след това ми направи знак с ръка да се обърна към далечината. - Там... - рече той - се намира земята Пхьоле'ахт. Ако няма къде другаде да отидете - винаги сте добре дошли там. Ще намерите покой, колкото и кратък да бъде той. Изборът е Ваш, милейди.

- Покой? - прошепнах.

  Пазителите бяха прави. Разбирах тяхното тегло като създания от Другият свят. Те бяха създадени от Нейната плът, което ги правеше буквално част от Нея. Дори да можеха, дори да имаха право на избор, не мисля, че биха изоставили техният господар. Думите им върнаха далечни спомени. Спомени от дома, в който живеех някога... тази проклета носталгия.

За момент се учудих как знаеха толкова мен и моята същност, но после си дадох сметка. Най-вероятно Тя им е разказала всичко за мен. След като аз знам за тях, логично е и те да знаят за мен. Въпреки че предните пъти, когато идвах при Нея не усещах тяхното присъствие. А може би са били наблизо, просто са стояли настрана...нямах представа. Но нямаше и особено значение.

- Ще ми кажете ли имената си? - казах, нарушавайки неловката тишина. Забелязах как се обръщат един към друг. Погледите им застинаха. Може би това беше някакъв вид комуникация. Телепатия. А може би бяха свързани по някакъв начин, за който тогава нямах представа.

Стоях на няколко метра от тях. Мина известно време, през което бях просто наблюдател. Малко след това видях как единият от тях да прави странни знаци с ръцете си. Другият до него му кимна. Свалиха мантиите от телата си. Застинах при гледката, която се откри пред мен.

​​​​​​Лицата им бяха променени. Телата също. Бях чувала за втората метаморфоза, но само при определени създания от това измерение. Сякаш пред мен стoяха напълно други личности. Нямаше и следа от уродливите подобия на хрътки.

- Добре ли сте? - каза единия от тях. Не отговорих. - Казвам се Агрейн. - след това допълни. - Името ми е Дарикс. - добави другият.

"Какво, по дяволите стана?" - помислих си. Бях шокирана. Чувството беше странно. Дори и за мен.

Сега, гледайки ги можех да направя разликите между тях.

Агрейн беше по-възрастният. Беше висок и широкоплещест. С пусната, дълга гарвановочерна коса и големи бамбукови очи, които имах чувството, че могат да те пронижат дори и да не се взираш в тях. Каква ирония! По това си приличаха с неговата създателка. Беше със скулесто лице, прав нос и дълги добре очертани устни. С промяната кожата му придоби друг оттенък. От синьо-бледо към нежен снежен тон.

Колкото до брат му Дарикс: той ми напомняше на жарко слънце. Също като Агрейн, бе висок. Стройното му тяло и смугла кожа придаваше на профила му оттенък на загадъчност . Очите му - малки, но проницателни, с цвят на разцъфнал синчец. Спокойно на вид лице. С чип нос, гладки и тънки устни. Държеше косата си вързана високо на стегната конска опашка, като бе оставил само два малки кичура пред лицето си наплетени на плитки. Цвета напомняше на узряла пшеница.

Все още не вярвах на очите си. Видът ми ме издаде. Те забелязаха. Повярвайте, почувствах се неловко в онзи момент.

- Милейди, добре ли сте? - попита Агрейн, приближавайки се до мен.

- Бихте ли ми обяснили какво току-що се случи? - отвърнах недоумяващо, правейки крачка назад.

- Простете ни. Веднага ще Ви обясним.

Цялата бях в слух. - Решихме да разкрием истинската си форма пред Вас.

- Защо?

- Повярвайте, истинската причина и за нас е неизвестна...

- Какво? - прекъснах го, но сякаш не ме чу. - ... но усетихме, че можем да Ви се доверим. - довърши той.

- Как така не знаете причината? - реших да повторя въпроса си под друга форма.

- И ние искаме да разберем. До сега пред никой друг не сме показвали истинските си тела. Изведнъж просто се преобразихме. - добави Дарикс, който стоеше острани, повдигайки рамене.

- Не го ли направихте по свое желание?

- И да и не. - рече русокосият.

- Не съм почитател на многозначните отговори.

- Може би причината е защото сте Създател и по някакъв начин Вашата енергия ни е повлияла? - мислеше на глас Агрейн.

- Това е абсурдно. Измислете нещо друго. - отвърнах, опитвайки се да скрия смеха си към нелепото на пръв поглед обяснение.

- Но има логика. Може би точно това е искала Господарката ни.

- Какво имаш предвид, Агрейн? - с причудлив глас отговорих. Връхлетяха ме хиляди въпроси.

- До сега тя не ни позволяваше да се доближаваме до Вас. Казваше ни в никакъв случай да не бъдем наоколо докато Вие сте при Нея. Изчаквахме на безопасно разстояние докато не си отидете. Тогава Тя ни викаше обратно и чувствах, че от нея пада товар и се питах защо. Какво точно я тревожеше... Никога не можах да разбера какво се върти в главата ѝ.

В мига, в който ни извика и Ви видяхме - си дадох сметка. Запитах се: "Това ли е причината за Нейните тревоги?", "Какво й е направила?", но нямах отговор. Но сега... - разказа Агрейн, прехапвайки устни. Изражението на лицето му се промени. Нещо го тревожеше.

- Нямам представа за какво говорите. - казах с недоумение.

- Зная, милейди. Вие сте толкова изумена, колкото и аз, колкото и брат ми. Сигурен съм, че Вие също искате отговори. И ще ги получите. Само ще Ви помоля да бъдете търпелива.

- Какво смятате да правите? - попитах.

- Ще разберем истината. - отговори Дарикс. - Междувременно, Вие тръгвайте.

- Очаквате от мен да тръгна след тази случка?

- Ако разбере, че сте още тук, ще имаме проблеми и тримата. В момента най-разумният избор е да си вървите, а ние да се върнем при Нея. Щом разберем нещо ще Ви намерим. - уверяваше ме Агрейн. Бях скептична.

- Нали казахте, че нямате право да пристъпвате отвъд Нейните земи?

- Ще намерим начин. Имате думата ми. И тази на брат ми. До скоро. - каза последно, виждайки как се образува черен дим около тях докато не изчезнаха напълно...