Винаги съм изпитвала страх от дълбоки води, както и да погледна надолу отвисоко. Може би не съм била достатъчно любопитна да потърся и видя живота на морското дъно или да си представя как изглежда света от птичи поглед. Такава съм си - страхлива до степен, която в някои ситуации ме кара да се чувствам неудобно, особено, ако в това преживяване участват и други хора. А тези, които имат влечение към екстремни усещания, никога не съм оправдавала. Моят личен страх не ми е позволявал да проявя необходимото разбиране. Мислила съм си, че го правят от любопитство, че искат да опитат ексцентричния вкус на живота, който умее да поднася изненади, но това не ми помогна самата аз да се променя.
И на децата си не позволявах волности. Пусках ги да си играят сами на площадката зад блока, но поглеждах през прозореца на кухнята, за да видя какво правят и се притеснявах, ако не попаднеха в полезрението ми. Понякога заставах на ъгъла на сградата и надничах без да ме забележат, скришом. Исках да се уверя са ...