May 15, 2014, 9:22 PM  

Диалози под дъжда

  Prose » Others
791 0 2
2 min reading

 

ДИАЛОЗИ  ПОД  ДЪЖДА

 

- Тихо! Чуваш ли? - Вали ли? Пролетта плаче... от щастие.  - Защо се събличаш?  - Бързо, че ще спре! Съблечи се и ти. - Но...  - Хайде да тичаме голи под този топъл дъжд.  - Е, сега ли?  - Кога? Хайде, съблечи тези дрехи!  - Виж, аз... не знам дали...  - Не съм ли красива? - Чудесна си. Не предполагах, че си толкоз бледа. Но не ми дърпай ризата! - Искам и ти да се съблечеш! Какво те възпира?  - Но, хората!?  - Кои хора? Тук няма никой.  - Ще говорят. Не знаеш какви са. - И какво ще кажат? Че двама луди-млади са тичали голи сред парка. Така, сега си разкопчай ципа. - И по-лоши неща ще кажат. Хората са ужасни! - Ха, носиш боксерки на мечета! Ти си романтик.  - Но дрехите, какво ще ги правим?  - Просто ги остави на пейката. Хайде ела да тичаме. Ех, че хубав дъжд! - Как да ги оставя, ще ни ги откраднат! - Кой, хората ли? Да ги крадат. На нас за какво са ни? Нима птицата носи дрехи? Виж ме... не съм ли красива?  - Прекрасна си! Не съм виждал скоро по-хубава гледка.  - Какво мислиш за гърдите ми? Не са ли малки?  - Тази гръд не е от плът. Поезия изпълва твоя епидермис! - Много си мил. - Не се бръснеш... долу.  - Ха, ха! Похотливец. Събувай мечетата и да тичаме! - Не ме карай да правя това.  - Хайде, срамливко. Излез изпод дървото. Ела да се намокриш, хайде!  - Брр, студено е, ще настинем. Виж само как са настръхнали гърдите ти... Чакай да събуя обувките си. Ама е мокра тая трева. Но е мека!  - Не си ли стъпвал бос по тревата? - Но в нея има кърлежи, бълхи, пиявици... - Има триглави лами, ела.  - Не тичай толкова бързо. В тревата може да има стъкло...  - Не можеш да ме хванеш... - Внимавай, държа училищния рекорд по спринт на сто метра! - Бягам ти! - Предупредих те...  - Ха, ха, но той бил атлет, тичаме с рекордьора на сто метра! Хей, пролет, идемее. Хоп!  - И аз ли трябва да падна!? Е, идвам.  - Ах, това неволно ли беше? Малко ми тежиш... така е по-добре.  - Топла си. И кожата ти е толкова мека! Но... какво правиш... м, м...  - Целувам те, ти какво мислиш, че правя? м... м, м!  - Ще припадна! Не бях предполагал, че това е толкова хубаво...  - Има и други хубави неща. М, м... м  - Ми ... м, мисля да си сваля боксерките. Нали не се виждаме в тая трева? - Дай да ти помогна... Охоо... ама ти май наистина ме харесваш! Това е толко мило от твоя страна!  - Наистина! Ела тук, искам да те целувам...  - М... м. Така, сега легни върху мен... мисля, че знаеш какво да правиш!  - Не влизат ли ти мравки в дупето?  - Престани, вече не е смешно. Ааах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...