Дива Страст                       

Разказ от  Георги Гълъбов

   Забеляза  колата, веднага щом се показа от завоя. Черното, открито BMW, с хубавата жена зад волана. Беше идвала и преди. Паркира колата в сянката на големия бор.  Високи платформени обувки, които правеха красивите ѝ крака още по-дълги. Черни, много къси панталонки и копринена бяла блузка, под която гърдите ѝ, необезпокоявани от сутиен, се поклащаха еротично при всяка нейна стъпка, завършваше тоалета ѝ. Той я поглъщаше с поглед.

   - Добър ден, миналата седмица си купих от вашите череши, много ми   харесаха и сега  идвам пак. Искам два килограма. – Гласът ѝ  беше малко дрезгав, но още по-женствен от това.

   - Добър ден. Имате късмет, сезонът почти отмина и това са последните череши. От другата седмица започват малините.

   Когато се наведе да вземе кесията с черешите, през отвореното деколте  видя гърдите ѝ  съвсем отблизо. Почувства, как тялото му настръхна  от напрежение. Тя сякаш нарочно се забави в тази поза малко по-дълго.

   - Знаете ли, много бих искала да си наема стая при някои местни хора. Аз съм художник и ми е дошло до гуша тук, по  хотелите.

   - Ние имаме една стая в къщи, може и да ви хареса. Аз почти съм свършил тука за днес, ще ви заведа, може да ви хареса. – Боже, какви ги плещя, ще ме помисли за идиот.

   -  Чудесно, а река там наблизо има ли... бих се радвала да рисувам на прохлада край водата.

    - Да, Марица е съвсем близо до нашата къща, а Искъра е само на пет  минути от тук .

    - Сериозно... ше ме заведете ли?  Стига ли се до там с кола?

    - Да, има една просека, която води до самата река, може да карате след мен.

    Ръцете му трепереха издайнически, докато прибираше масичката и кантарчето – толкова не беше се вълнувал от ученическите си години.

   Наложи се да карат съвсем бавно понеже БМВ-то   не беше пригодено за разбития коловоз на просеката, но въпреки това тя доста умело маневрираше през дупките.

   Полянката до реката, за техен  късмет, се оказа  безлюдна. Тя, вече събула градските си обувки, внимателно нагази  във водата :

   - Колко е дълбоко тук? Мога ли да поплувам? Искате ли да ме пазите, данеби да ме повлече течението? – Въпросите и идваха един през друг без да очаква отговор. – Ние с вас, дори не се запознахме, аз съм Вероника.

    - Ами то , така се получи май, покрай черешите, Стефан съм.

    - Ето на, сега  вече можем да си говорим на “ти”...става нали? Водата е чудесна, ще се съблека , нали няма да ме гледаш?

    - Разбира се ,че няма. – Думите едва излязоха от гърлото му, защото тя вече беше свалила  дрехите си и стоеше съвършено гола пред него. Това стана толкова бързо и неочаквано, че  го накара да замръзне от смущение. Погледът му лакомо се плъзна по бюста, свеж, вълшебно закръглен и леко сочещ навън, тънката  талия, стройните крака, хълмчето между тях. Странно, но по него нямаше никакви следи от окосмяване.

    - Ама, не ме гледай така де... ще ме повлече водата. Влизай,  да ме държиш.

    - Но аз, с дрехите не мога.

    - Стига де, засрами се, аз се съблякох пред тебе... да не би да сме деца?

    Събличайки се, Стефан не можа да прикрие мъжката си възбудата. Това изглежда беше и целта ѝ, защото  вместо да я държи и пази от течението, тя се вкопчи  в него обладана от някаква дива страст. Той я вдигна на ръце, изнесе я от водата, чувствайки топлината на тялото ѝ, притиснато до неговото.  След това сякаш загуби представа за времето. Почувства устните ѝ, горещия ѝ дъх по тялото си.  Отдаде му се напълно, безусловно, сякаш беше създадена от природата единствено и само за него!   Отново, и отново. Никога не беше имал такова преживяване. Двадесетте години брачен живот, в които жена му изпълняваше семейните си задължения механично, без никаква нежност и романтика, го бяха променили. Загрубя, престана да мечтае. Няколкото мимолетни връзки през годините с жени, които също като него бяха разочаровани, обезверени и изневеряваха по-скоро от скука отколкото от нужда.

    Беше се здрачило, когато най-сетне добиха представа за времето. Решиха да се чакат следващата седмица по обяд, на същото място, под бора. Хем да предупреди и жена си.

   Седмицата му се стори безкрайна. Мислеше само за нея, за красивото  ѝ  тяло,  страстта, с която му се беше отдала.

    На уречения ден отиде на мястото рано. Няколкото щайги  с малини, щеше да продава без кантар, в кошнички, майсторски изплетени от жена му. Туристите  ги  купуваха като сувенири. За негов късмет днес, един автобус с чужденци спря наблизо и малините, които обикновено му отнемаше да продава  цял ден, се свършиха много бързо.

    Черното БМВ дойде на време. Този път тоалетът ѝ се състоеше от рокля на цветя и високите платформени обувки. Целуна го нежно по устните.  

   - Здравей, Стефчо, готова съм, ще ме водиш ли? – Забеляза възбудата, която бе предизвикала в него. – Но ако имаме време, може да минем първо покрай нашата полянка.

    Там тя отново му се отдаде, диво, безрезервно, като че ли се любеха за първи път.

   Можа да се съвземе навреме и я заведе у дома си. С жена си бяха подредили голямата спалня, от където се откриваше  изглед към нивите и Рила в далечината.

   Стаята ѝ хареса, банята  също. Стефан, жена му и сина им,  имаха две стаи в сутерена, където беше и кухнята, така че тя щеше да бъде сама на етажа.

   Пожела да види и реката. Лина, жена му, я заведе натам, минавайки по пътеката през нивите. Върнаха се след около час, хванати под ръка като стари приятелки.

  - Течо, Вероника много хареса синьото къще до реката, иска да преспива и  там. Можеш ли да го постегнеш малко?  Готова е да ни плаща по двеста евро месечно, и ще идва през цялата година. –  Лина сияеше от удоволствие, пресметнала ползата от тези пари за семейния бюджет.

    - Дори и през зимата могла да спи там, хареса огнището, нафтовата печка ще занесем , имаме и газова лампа.

   -Линче, вие жените го решихте, но там няма течаща вода и тоалетната е навън върху септична яма.  Много неудобно е през зимата.

   - Нищо де, зимата е далеко –  намеси се Вероника, прегръщайки през кръста новата си приятелка. –  Като за начало ще спя тук, да видим, колко време ще му трябва на господин Стефан,  да стегне къщичката.

    Вечеряха заедно. Тя притисна коляното си в неговото под масата, докато говореше непринудено с Лина. После се прибра на етажа, ползва банята и си легна.

   На сутринта Стефан отиде да стяга къщичката. Залисан в работа, не я забеляза кога е дошла. Беше тръгнала към реката, носеше триножник, платно, бои. Повдигна роклята си, отдолу нямаше бельо. Правиха любов без да говорят, бързайки, да не би Лина да ги изненада. След това, тя отиде да рисува. Привечер, прибирайки се, пак го завари в къщето. Отново се любиха диво, ненаситно.

    След това тя започна да идва всяка седмица. Отначало само за съботите. Понякога го  изненадваше и в Боровец, давайки му знак, че го чака на ”тяхната” полянка, където правеха любов, а след това отиваше у дома му и се  държеше, сякаш нищо не бе се случило. Често вечеряше с тях и никога не пропускаше възможността да се докосва до него под масата. След това отиваше уж да спи в къщето, и го чакаше. Той, обикновено казваше на Лина, че ще отиде до кръчмата, но не стоеше дълго и бързаше при нея. Тя беше завладяла мислите му, беше се  превърнала в неделима част от живота му.  Когато беше с нея, се чувстваше ценен, нужен, уважаван.  Тя никога не му противоречеше, в леглото изпълняваше всичките му желания с нескрит ентусиазъм и често му повтаряше, че е единственият мъж в живота ѝ .

     Един ден забеляза синьо петно високо от вътрешната страна на бедрото ѝ , като тези които сам той беше правил много пъти, само, дето това не беше от него. Сякаш някой заби нож в сърцето му, разбра, че е лъган. От този ден започна да я следи.

    Тя живееше в един от онези  престижни  квартали на София, до околовръстното шосе.  Прозорците ѝ можеха да се набюдават от далече с бинокъл. Още на втората вечер я забеляза да се прибира, следвана от някаквa кола, чийто собственик прекара около два часа при нея. Същото се повтори и на другия ден, но в събота  беше отново в прегръдките му, страстна и послушна, както винаги преди. Не посмя да поиска обяснение от страх, да не би да му се разсърди и да я загуби.

   Във вторник забеляза друга кола пред вратата ѝ.  Нямаше никакво съмнение – тя му изневеряваше, сега вече бе сигурен в това. Седеше в колата си, треперящ от нерви, объркан. През седмицата тя имаше други мъже, всеки ден различни, а през съботите и неделите ставаше негова. Искаше да я запази само за себе си. Самата мисъл, че друг мъж я притежава го вбесяваше. Представяше си тялото ѝ, вплетено в любовни ласки с другия... не, това не можеше да понесе. Трябваше да го спре този мъж, на всяка цена.

    Беше  късно след полунощ, когато  посетителят си тръгна. Стефан го последва от разстояние, защото беше забил пирон в една от гумите на колата му. Не след дълго онзи спря и излезе да види повредата. Стефан също спря, загаси фаровете и  престорено любезен попита, дали може да  бъде полезен. Притеснен от  късния час и безлюдната улица, онзи нервно му отговори, ръкомахайки с мобилния си телефон, че няма нужда, ще повика пътна помощ. Няколкото думи, които си размениха, дадоха възможност на мнимия самарянин да се доближи до нищо неподозиращия мъж и да забие една дълга отверка в корема му. Онзи изхриптя, падна на колене, притискайки раната с ръце. Вторият удар, нанесен светкавично с огромна сила, проби черепа му. Стефан приклекна, издърпа часовника от ръката му, взе и телефона, който онзи беше изпуснал на земята. След това, за да не оставя отпечатъци,  използва ръкава на ризата си, отвори колата с надежда да намери и там нещо ценно. Наистина на пода, пред пасажерската седалка се търкаляше мъжка чантичка. Взе я , искаше всичко да изглежда като лошо завършил обир.

   Върна се в колата си, потегли със загасени фарове, да не би някой случайно да види регистрацията. Една гад по малко. Някакво приятно спокойствие го обзе. Беше убил човек, но не изпитваше никакво угризение на съвестта. И всичко стана за по-малко от минута. Само дето този телефон го притесняваше. Беше чувал, че можело да се проследи пътя на мобилен телефон. Отвори прозореца на колата и го изхвърли. Ако се счупи – добре... ако го намери някой – още по добре... нека него да следят. Реши да се прибере през Боровец. Минавайки покрай язовир Искър, сложи часовника и един тежък камък в чантичката и я захвърли в дълбокото. Задържа само парите.

   Остатъка от нощта прекара на “тяхната” полянка до реката. На Лина беше казал, че ще бракониерства, което не я притесни, понеже обикновено така си набавяха рибата в къщи. Разтегна една мрежа напряко през реката  и на сутринта там се бяха хванали около дузина пастърви.

    Късно след полунощ някой се обади в полицията за човек, лежащ мъртъв до колата си. Пристигналият на мястото екип установи, че е извършено убийство. След като направиха снимки, тялото на убития бе отнесено за аутопсия. Съдебният лекар записа в акта, че покойният има прободна рана в областта на корема и втора, предизвикала смъртта, в главата. И двете рани бяха  направени с тънък предмет, подобен на шило, като вторият удар е нанесен с голяма сила, пробивайки черепа. Експертизата установи, че покойният е имал полово сношение не повече от половин час преди смъртта си. На дрехите му намериха и два косъма, с дължина от петнадесет сантиметра  с ръждиво – червен цвят,  за които се предположи, че са на другия участник в половия акт. Много вероятно да са от жена. Космите бяха изпратени за ДНК.

   От регистрацията на мерцедеса научиха името и адреса на убития, но личните документи липсваха. От проверката за самоличността на покойния се разбра, че е разведен от петнадесет месеца,  занимавал се с търговия и се ползвал с репутацията на „ценител” на нежния пол. Имал много връзки с жени, на някои от които правел щедри подаръци. В съботите посещавал едно от видните казина в столицата, където имал гарантиран кредит, но винаги носил в чантичката си около три – четири хиляди лева. Скъпят му  Бретлинг също липсваше  от ръката му. От проверката при телефонния оператор, където беше регистриран смартфона му, отговориха, че е активен. Някакъв студент отговори на повикването, обяснявайки, че го е намерил на земята, чул го как звъни, докато правел сутрешния си крос.  

   Автомобилът на убития бе занесен за щателна проверка, но се оказа, че пресните отпечатъци са само от покойния. Следи от половия акт също не бяха открити, вероятно беше се състоял на друго място.

От проверката на заведенията, често посещавани от покойния, се установи, че е вечерял в елитен ресторант на плошад „Народно Събрание” и малко преди полунощ си тръгнал за дома сам. Някъде между ресторанта и луксозния му адрес в Бояна се беше отбил, за да ползва услугите, предоставени му от притежателката на ръждиво – червената коса. След това един пирон попаднал в лявата предна гума на колата и го е принудил да спре само на два километра от дома му.

    Инспекторът, на когото повериха разследването на това убийство, бе с богат опит и отлична репутация. Работата си вършеше спокойно, методично и много професионално. Беше разгадал доста заплетени убийства. Знаеше, че за разлика от онзи, който извъшваше убийство за няколко минути, той разполагаше с време. Време, да открие грешките допуснати от извършителя, защото, колкото и опитен да беше, винаги допускаше някаква грешка. И тази грешка за него ставаше опорната му точка. От там започваше да се навива кълбото на всяко престъпление. Раздаваше работа на подчинените си и след това, когато му носеха данните, започваше да съставя или да оборва различни възможни варианти, създадени с помоща на събраната информация. Получи разпечатка на телефонните номера, ползвани от покойния през последните месеци. Нещо съмнително там? Събра сведения за хазартните му постижения. Дължи ли пари, които не е върнал? Дължат ли му пари, заради които е по–лесно да го убият, вместо да му се издължат? Събра сведения за любовните му постижения също. Дали не е настъпил някой ревнив „мазол”? Събра сведения за търговската му дейност. Въпросите тук бяха същите както при хазарта. Че то, бизнесът си е чист хазарт! Все пак, не се знае от кой храст ще изскочи заек! Минаха два дена в събиране на данни и ето, че в петък заекът изскочи! Техниците, заети с колата, установиха, че бордовият компютър  показвал само пет километра, изминати от последното зареждане с гориво. Инспекторът незабавно нареди всички бензиностанции в радиус на пет километра от мястото, където беше намерена колата, да бъдат проверени. И действително на една бензиностанция познаха снимката на колата. Човекът винаги там пълнел резервоара и давал бакшиш, когато служител му почиствал стъклата. И във вторник дал бакшиш, но въпреки късния час се бил заговорил с някаква много секси мацка, която също наляла, но съвсем малко. Да... с ръждиво-червена коса била. Какво карала ли? Ами беше нещо открито. Без покрив. Марката ли?... Хм, аз гледах мацката! Тръгнаха си заедно... не, не в една кола , той я последва с неговата.

     В събота тя отново дойде при него, нежна, покорна, ненаситна. Такава беше от деня в който му се отдаде за пръв път. Нищо не издаваше двойнствения ѝ живот. Стефан чувстваше как паралелно на безграничната му любов към нея, започна да се надига и някаква омраза, подбудена от накърненото му мъжко самолюбие. Не можеше да разбере, защо тя търсеше други мъже, а му казваше, че е най-добрият, единствен мъж в живота ѝ. Как можеше да бъде толкова двулична, без следа от срам. В същото време се държеше приятелски  и с Лина, носеше и дребни подаръци, ходеха хванати под ръка до пазарчето в центъра на селото. Хората свикнаха да ги виждат заедно двете, никога с него. Някои дори завиждаха заради наема.

   Тръгна си в понеделник сутринта, подхвърляйки небрежно, докато закусваха, че заминава направо за морето, при приятели и по всяка вероятност ще остане там няколко седмици. Естествено, на въщане ще мине пак от тук, толкова беше свикнала да прекарва уикендите при тях.  Коляното ѝ се притисна до неговото под масата.

   Това за Стефан бяха много трудни седмици. Изгаряше от ревност, защото вече имаше представа, че тази жена беше магнит за мъжете, но и те за нея. Ако знаеше къде точно на морето е отседнала, щеше да отиде до там да я следи. Нощем лежеше до жена си, преструвайки се на заспал, мислейки за Нея. Представяше си голото ѝ тяло вплетено в неговото, ненаситно-гладно за любовта му, чувствените стенания, с които неизменно изразяваше удоволствието си. А може би в момента, мръсницата се любеше с някой друг. Би ѝ откъснал главата като на пиле. Броеше дните без нея. После седмиците. На третата  събота видя колата ѝ паркирана в двора им. Намери я, седнала с Лина, да разглеждат снимки на смартфона. Вечеряха заедно, тя се извини и отиде в къщето, да си дремне. Естествено, не след дълго беше при нея. Любеха се, като че ли не бяха се делили. В неделя също. Всичко беше както преди. Във вторник почувства парене, когато уринираше. Болката се засили и до вечерта забеляза и някаква белезникава, гъста течност на бельото си. На следващия ден болката стана трудно поносима, течението се усили. Онази му беше донесла нещо гадно. Имаше нужда от лекар, но не посмя да отиде при местния, да не би да се разчуе за „подвига” му. Само това му трябваше. Отиде в София.  Обясни на един аптекар, какъв е проблема му. Той го изпрати в някаква кожно-венерическа клиника. Срама, който трябваше да преглътне, беше дори  по-силен от болката, предизвикана от състоянието му. Седеше гузен в коридора пред лекарския  кабинет и му се струваше, че всички гледат само в него. Прегледаха го, взеха проба. Оказа се, че има гонорея: лесно преносимо заболяване, което могло да предизвика сериозни усложнения, ако не се вземат незабавни мерки. В неговия случай щеше да се размина с антибиотици и още един преглед, след като свърши опаковката, т.е. след седмица. През това време абсолютно никакъв секс. Докторът му предложи да доведе и жената, която му бе направила „подаръка”, за да я излекува и да не разпространява инфекцията по нататък. Наложи се да го излъже, че не я познава, „събитието” станало при случайна среща на някакви танци в Хисаря.

   Инспекторът удари на камък. Беше разпратил подчинените си по бензиностанциите в София, да предупредят служителите там, че се издирва водачката на кола-кабриолет с ръждиво-червена коса. И ето, вече трета седмица никаква вест. Може би “чаровницата” е заминала някъде или пък хората нямаха желание да се намесват в полицейска история  и се пазят.

    Събота наближаваше. Както винаги тя щеше да дойде. Затова предупреди Лина, че се налага да отиде до Солун за няколко дни, защото имал уговорка с хора там  да им занесе малини. Всъщност се скри с колата в една просека в гората, високо над селото, където знаеше, че там никой няма да го забележи. Искаше в събота вечер да се промъкне до къщето и да види през бинокъла, какво  прави тя в негово отсъствие.

    В събота, както беше планувал, се спусна към селото привечер, вървейки в коритото на реката избягваше пътеките. Около девет и половина можа да види къщето през бинокъла. Нямаше светлина, прозорецът също беше затворен, значи вътре нямаше никой. Може би, беше при вирчето. Сама по това време там? С нарастнало напрежение, но съвсем безшумно, стигна реката. Там тя обичаше да рисува и  да се люби  с него на прохлада. Пълзейки, се промъкна до скалите над вирчето, взирайки се в тъмнината долу. Нищо не можеше да се види, но в замяна на това, въпреки бълбукането на реката, ясно чу познатите звукове, които тя издаваше, правейки любов. Гняв, потъпкано мъжко достойнство, изневяра, всичко това се събра като една огнена топка, започна да го души. Облегна гърба си в скалата зад него и с някаква свръхчовешка сила помести с краката си един огромен камък, който се сгромоляса долу. Чу нейния писък и побягна. Стараеше се да се движи, газейки във водата. Към полунощ, светейки си с челника, стигна колата.  Искаше да обърка евентуалните преследвачи, ако имаше такива. Все пак, камъкът не се беше преместил сам. Много внимателно, по обиколни пътища прекоси Родопите. В полумрака на утрото мина през границата. Регистрационните  номера на колата беше намазал с тънък слой грес и прахта ги направи нечетливи за камерите там. В този ранен час само пристигащите от Гърция автомобили биваха спирани.... мина без никаква проверка.  После спря до някаква горичка, зарови дрехите и обувките, с които до преди малко бе газил в реката. По-добре да няма улики. Същото беше направил и с дрехите преди няколко седмици,  когато се отърва от онзи с мерцедеса.

   В Солун занесе малините на стари клиенти, с които имаше уговорка. На другата сутрин  се върна в България през Кулата. След обяд стигна до селото.

   Полицията в София бе известена за произшествие в близкото до Боровец село. Майка подала сигнал в местната полиция , че детето ѝ, момче на шестнадесет години, не се прибрало тази нощ. Тъй като там всички се познават, веднага станало ясно, че не е с приятели. Те, всички били по домовете си. Обаче, наемателката им, която прекарвала там уикендите,  не намерили в наетата от нея къщичка. Не след дълго открили  момчето и  наемателката до т.н. вирче, където тя често рисувала. И двамата били съвършено голи, явно заети в полов акт в момента, когато  от високата скалиста страна огромен камък се сгомолясал върху тях. Откривайки телата, местните полицаи се обадили в София, от където веднага пристигнал екип експерти. Трупът на жената бил лесно идентифициран, намерили всичките ѝ документи, заключени в колата  – БМВ лимузина. Вероника Христова Стойкова на тридесет и две години, сто шейсет и два сантиметра височина, очи сини, ръждиво-червена коса, професия художник.  Щом научи за ръждиво-червената коса на собственичката на БМВ лимузина, инспекторът веднага пристигна на местопроизшествието. ДНК пробите потвъдиха , че това е косата на търсената от него жена,  забелязана преди четири седмици на бензиностанция в София с убития бизнесмен.

   Сега, тя самата беше мъртва, премазана от огромен камък, паднал от високия скат над реката. Починала след двадесет минути вследствие загуба на кръв, тъй като камъкът беше отделил левия крак от тялото. Правила е опит да пълзи, оставяйки широка  кръвава следа след себе си.

   Смъртта на шестнадесет годишния Мирослав Стефанов Пенкин  е била мигновенна, тъй като търкалящият се камък,  разкъсвайки крака на жената бе премазал гръдния му кош. Също така, според експертите, за  да се получи този фатален резултат, жената е заемала командна позиция отгоре.

   От огледа на мястото, където осемтонният камък бе лежал стотици години, беше пределно ясно, че сам човек в никакъв случай не би могъл да го помести, без да си послужи с хидравличен крик. Следи от крик нямаше, но в същото време служебното куче подуши следа на човек, по която, само след тридесет метра, ги заведе до реката. Там следата се изгуби. Другата следа, която кучето проследи, беше оставена от предполагаемия извършител на двойното убийство, идвайки към реката, ги заведе в нивите, от  където се виждаше малката къщичка, наета от Стойкова. След това следата правеше завой и се изгубваше в реката. Защо е трябвало да убива тази жена? Ревност, довела до убийство или просто стечение на обстоятелствата? Но какво стечение на обстоятелствата е претърколило осемтонна канара? Кучето откри само следа от един човек, а би трябвало да са пет – шест заедно, за да  са в състояние да преместят толкова тежък камък. Но когато бутнеш камък от високо, как може да си сигурен, че ще мине през телата на неподозиращите нищо любовници, за да ги убие? Или са искали само да им нарушат удоволствието, бутайки камъка и убийството е станало  инцидентно?  И защо онзи, който е наблюдавал така старателно, е прикрил следите си, газейки в реката? Това се бе случило между 21:30 и 22:00 часа. При направената проверка в селото се оказа, че всички имаха алиби.  Бащата на Мирослав, Стефан Пенкин, през последните три дни е бил в Гърция. Това бе потвърдено от хората, с които е търгувал там. Имаше и запис от преминаването му през КПП Калотина на връщане.

   Като родители на единствено дете, би било съвсем естествено Стефан и Лина да бъдат сърдити, виждайки го да има  връзка с жена два пъти по възрастна от него. Но от разпита стана ясно, че те изобщо не са знаели за това. Компрометиращи улики също не бяха открити.

   Вниманието на инспектора бе привлечено от факта, че Вероника Стойкова бе диагностицирана нимфоманка, която е задоволявала ежедневно сексуалния си глад чрез безогледни връзки с мъже.

   Може би някой от тях беше оставил следата. Следствието продължава.

   В първия момент, когато му казаха, че синът му е мъртъв, Стефан не повярва. Това дете беше единствената радост, която му донесе  Лина през съвместния им монотонно сив живот. Искаха това момче да има щастливо детство и никога не пестяха парите си за него. Бяха го записали в английска езикова гимназия с пансион и се надяваха да го изпратят в Англия, да следва медицина.

   Лина беше изпаднала в яростен шок, чупейки огледалото и няколко  прозореца в къщи, но Стефан я завари  “укротена” от успокоителните инжекции на местния лекар.  Много  роднини и приятели бяха дошли, научавайки лошата новина. Сестрите ѝ го посрещнаха разплакани. Еднолитровата бутилка с ракия, която грабна, щеше да пресуши на един дъх, ако не му я бяха измъкнали от ръцете насила.

    В седмиците, последвали погребението на детето им, Лина и Стефан се отчуждиха един от друг повече от всякога. Почти не си говореха, започнаха да спят в различни стаи, дори не се хранеха заедно. Лина остана в сутерена, той в гостната на етажа на същото легло, на което беше спала тя. Постоянно мислеше за нея, особено  през почивните дни, когато тя идваше, за да се любят.  Пиеше по литър ракия на ден, понякога и повече. Видимо залиня. Престана да търгува с туристите в Боровец. Виждаха го често да излиза от магазинчето на мегдана с няколко бутилки. След време престана да ходи там. Намериха го да виси обесен  на  вирчето.

   - Горкият човек, не можа да прежали сина си - шушукаха в кръчмата.

   Инспекторът отново дойде в селото, огледа обесения, намери и отверката, която той нарочно беше сложил в задния джоб на панталоните си. По нея имаше кръв, която след ДНК анализ съвпадна с тази от убития преди няколко месеца бизнесмен в София.  С това следствието приключи.