Джулая

 - Къде ще посрещнем тази година изгрева? - обърнах се нетърпелив към домочадието.

- Ти често забравяш дори имената ни, за сметка на героите ти. - Саркастично заяви половинката ми. - Как така знаеш, че утре е първи юли?

- Настойникът лекува творческо безплодие - дълбокомислено заключи синът ни, подрастващ пубер. - Търси навсякъде щекотливи теми за напразните си опити да роди шедьовър.

Вдигнах нагоре очи в няма молба и благодарност към Оня, дарил ме с любознателна съпруга и проницателен син.

Наистина никой не може да избяга от кръста си.

Денят беше 30 юни, 4 часа следобед, 2010. Щях да посрещна Джулая като корабокрушенец от изгорял кораб, далеч от морето, на сушата.

Сушата бе Небет-тепе, близо до дома, където живеех вече почти цяла вечност. Компания щяха да ми правят дузина немирни щурци и подпийнали младежи от капанчето в подножието на върха. Спомените навярно ще завалят от небето...

Както всяко лято, и онази година не пропуснах шанса да съм в морската столица за  1 юли. Тук Той идва по-късно, облизва скалите, щипе по нослетата, и се втурва с бяла грива отвъд хоризонта.

Офицерският плаж във Варна.

Запалили сме огньове. Танцуваме. Някои пушат трева.

Звездите в небето постепенно изчезват. От тъмно става все по-синьо, все по-светлосиньо, все по-лазурно. Подрънкват китари с познатия рефрен.

Изгревът избухва. От небето в морето пада звезда, на добра поличба е.

По сияйна пътека нейде в морето на брега изскача приказно красива девойка, облечена във водорасли и морски звезди. Приближава се, вплита пръсти в ръката ми, отпива от бирата в краката ми на пясъка и тихичко започва да припява мелодията за Юлското утро.

Вече не съм сам. Вече сме Трима.

Аз и Тя.

И Изгревът.

Боже мой, колко е хубаво!

След минута песента заглъхва, слънцето се стрелва към далечината, окъпано в неговите лъчи видението тутакси изчезва, сякаш да отмъсти за съня ми.

Само вълните шепнат думите на текста.

Впецених се за миг от опиянение.

Дали всичко беше реалност?...

По-късно през деня изтрещяха гръмотевици, изви се буря, помляла остатъците от Валпургиевата нощ на плажа. От момичето не открих и следа. Срещнах нейна двойница след години, на друго място, и в друг час.

И не съжалявам за това.

Само че споменът за онзи юлски изгрев не изглежда като набързо прелистен роман или лятна буря! Той е щастлива песъчинка от миналото ми, натюрморт от триножника на надарен художник. И с неговата помощ няма да успея да го забравя никога!
Защото самотният човек е като вълк-единак, вие винаги срещу светлината!

Когато светлината идва с... Утрото!