27.07.2013 г., 15:32

Джулая

1K 0 0
2 мин за четене

 - Къде ще посрещнем тази година изгрева? - обърнах се нетърпелив към домочадието.

- Ти често забравяш дори имената ни, за сметка на героите ти. - Саркастично заяви половинката ми. - Как така знаеш, че утре е първи юли?

- Настойникът лекува творческо безплодие - дълбокомислено заключи синът ни, подрастващ пубер. - Търси навсякъде щекотливи теми за напразните си опити да роди шедьовър.

Вдигнах нагоре очи в няма молба и благодарност към Оня, дарил ме с любознателна съпруга и проницателен син.

Наистина никой не може да избяга от кръста си.

Денят беше 30 юни, 4 часа следобед, 2010. Щях да посрещна Джулая като корабокрушенец от изгорял кораб, далеч от морето, на сушата.

Сушата бе Небет-тепе, близо до дома, където живеех вече почти цяла вечност. Компания щяха да ми правят дузина немирни щурци и подпийнали младежи от капанчето в подножието на върха. Спомените навярно ще завалят от небето...

Както всяко лято, и онази година не пропуснах шанса да съм в морската столица за  1 юли. Тук Той идва по-късно, облизва скалите, щипе по нослетата, и се втурва с бяла грива отвъд хоризонта.

Офицерският плаж във Варна.

Запалили сме огньове. Танцуваме. Някои пушат трева.

Звездите в небето постепенно изчезват. От тъмно става все по-синьо, все по-светлосиньо, все по-лазурно. Подрънкват китари с познатия рефрен.

Изгревът избухва. От небето в морето пада звезда, на добра поличба е.

По сияйна пътека нейде в морето на брега изскача приказно красива девойка, облечена във водорасли и морски звезди. Приближава се, вплита пръсти в ръката ми, отпива от бирата в краката ми на пясъка и тихичко започва да припява мелодията за Юлското утро.

Вече не съм сам. Вече сме Трима.

Аз и Тя.

И Изгревът.

Боже мой, колко е хубаво!

След минута песента заглъхва, слънцето се стрелва към далечината, окъпано в неговите лъчи видението тутакси изчезва, сякаш да отмъсти за съня ми.

Само вълните шепнат думите на текста.

Впецених се за миг от опиянение.

Дали всичко беше реалност?...

 

 

По-късно през деня изтрещяха гръмотевици, изви се буря, помляла остатъците от Валпургиевата нощ на плажа. От момичето не открих и следа. Срещнах нейна двойница след години, на друго място, и в друг час.

И не съжалявам за това.

Само че споменът за онзи юлски изгрев не изглежда като набързо прелистен роман или лятна буря! Той е щастлива песъчинка от миналото ми, натюрморт от триножника на надарен художник. И с неговата помощ няма да успея да го забравя никога!
Защото самотният човек е като вълк-единак, вие винаги срещу светлината!

Когато светлината идва с... Утрото!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...