Слънчева сутрин скрита от черни завеси. Стая, малка, с липсващо „добро утро”. Рафт затрупан с различни маски – усмихнати, тъжни, весели, щастливи, плачещи, учудени нито една истинска. Огледало, пред което се оглеждам с всяка една от тях. Сменям първа, втора, трета, да, тази ми харесва – загадъчна. Обличам настроението, което и подхожда, и излизам. Вървейки, се губя сред маскарад, част от който съм и аз. Днес, днес такава съм, инкогнито.