5.10.2015 г., 11:09 ч.

Днес такава съм 

  Проза
512 0 4

 

Слънчева сутрин скрита от черни завеси. Стая, малка, с липсващо „добро утро”. Рафт затрупан с различни маски – усмихнати, тъжни, весели, щастливи, плачещи, учудени нито една истинска. Огледало, пред което се оглеждам с всяка една от тях. Сменям първа, втора, трета, да, тази ми харесва – загадъчна.  Обличам настроението, което и подхожда, и излизам. Вървейки, се губя сред маскарад, част от който съм и аз. Днес, днес такава съм, инкогнито.

 

© Пламена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??