Днешната Ева
Вървеше наперено по малката селска уличка. Тротоарът беше тесен и очукан, но лошият му вид не ѝ пречеше. Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета. Беше облечена с шарена прилепнала рокля, която очертаваше пищните ѝ форми. Едрите ѝ задни части, бюст и бедра се поклащаха съблазнително, а според моралистите – скандално. Не беше първа младост, но младежкият ѝ дух я бе превърнал в жена без възраст. В западащото и застаряващо село беше като двадесет годишна.
– Виж я, виж я.. – сръгаха се взаимно с лактите баба Чочовица и баба Ядовца. Те бяха седнали на припек точно до тротоара, върху една разклатена скамейка. Наричаха ги „местната милиция”, защото не пропускаха клюките в махалата. Работеха без почивен ден и без заплащане.
– Как не я срам! Виж как си чупи кръста само?! Ейй, не я боли да знаеш... – одумваха я възмутени с прикрита женска завист.
Беше ранен следобед. Слънцето прижуряше, подухваше горещ вятър, а тя ги подмина невъзмутимо все едно не съществуваха и я полъхва морски бриз.
Нейната атрактивна външност не остави равнодушни и тримата достолепни пенсионери седнали встрани от тротоара. Очите им блеснаха като на гладни вълци пред вакло агънце. Единият от тях бързо се окопити и я заговори:
– Съседке, къде така в тази жега? За хляб ли отиваш?
Красавицата се поспря и му проговори с леко дрезгав глас:
– Отивам при Пена – шивачката. Имам уговорена среша с нея.
– Ами аз... такова... имам пари ако искаш. Вчера взех пенсията. Ще ти дам 50 лева срещу някоя романтична услуга. Чувам, че не отказваш на такива предложения. – запелтечи бай Ставри.
– Аз също бих ти помогнал като твой почитател. Даже и сега бих ти дал 20 лева – затършува припряно из джобовете на избелелите си панталони бай Стоян.
– Е , аз нямам пари, но мога да ти предложа една ябълка. Ама много е хубава! Виж, голяма е, червена, вкусна.. – започна да забърсва плода с ръцете си, за да му предаде търговски вид бай Генчо.
Местната красавица само се изсмя като ощипана ученичка и ги подмина развеселена. Тя беше съвременната Ева, която не се лъжеше лесно, камо ли за една ябълка.
© Катя Иванова All rights reserved.
