Днешната Ева
Вървеше наперено по малката селска уличка. Тротоарът беше тесен и очукан, но лошият му вид не ѝ пречеше. Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета. Беше облечена с шарена прилепнала рокля, която очертаваше пищните ѝ форми. Едрите ѝ задни части, бюст и бедра се поклащаха съблазнително, а според моралистите – скандално. Не беше първа младост, но младежкият ѝ дух я бе превърнал в жена без възраст. В западащото и застаряващо село беше като двадесет годишна.
– Виж я, виж я.. – сръгаха се взаимно с лактите баба Чочовица и баба Ядовца. Те бяха седнали на припек точно до тротоара, върху една разклатена скамейка. Наричаха ги „местната милиция”, защото не пропускаха клюките в махалата. Работеха без почивен ден и без заплащане.
– Как не я срам! Виж как си чупи кръста само?! Ейй, не я боли да знаеш... – одумваха я възмутени с прикрита женска завист.
Беше ранен следобед. Слънцето прижуряше, подухваше горещ вятър, а тя ги подмина невъзмутимо все едно не съществуваха и я полъхва морски бриз.
Нейната атрактивна външност не остави равнодушни и тримата достолепни пенсионери седнали встрани от тротоара. Очите им блеснаха като на гладни вълци пред вакло агънце. Единият от тях бързо се окопити и я заговори:
– Съседке, къде така в тази жега? За хляб ли отиваш?
Красавицата се поспря и му проговори с леко дрезгав глас:
– Отивам при Пена – шивачката. Имам уговорена среша с нея.
– Ами аз... такова... имам пари ако искаш. Вчера взех пенсията. Ще ти дам 50 лева срещу някоя романтична услуга. Чувам, че не отказваш на такива предложения. – запелтечи бай Ставри.
– Аз също бих ти помогнал като твой почитател. Даже и сега бих ти дал 20 лева – затършува припряно из джобовете на избелелите си панталони бай Стоян.
– Е , аз нямам пари, но мога да ти предложа една ябълка. Ама много е хубава! Виж, голяма е, червена, вкусна.. – започна да забърсва плода с ръцете си, за да му предаде търговски вид бай Генчо.
Местната красавица само се изсмя като ощипана ученичка и ги подмина развеселена. Тя беше съвременната Ева, която не се лъжеше лесно, камо ли за една ябълка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
