Feb 4, 2012, 5:42 PM  

Дневник на една влюбена 2

1.1K 0 1
1 min reading

Няма случайности

 

Април, 2011

 

Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, това правеше щастието ми пълно. Всеки път когато се прибирах се чувствах на мястото си, в кожата си. Чувството е невероятно, всеки път го изпитвам, когато слизам от гарата и поема от родния въздух.

О, да! Аз съм си у дома.

Както следва обичайните неща, прибирам се майка ми се нахвърля и ме целува, цялата кипяща от щастие. Питайки ме как е минал пътят. Моите отговори са или „добре”, или „ужасно”. Все пак, с тези влакове вече не се знае какво ще се случи. Никога не може да си сигурен, кога ще се прибереш или какво ще се случи.

Сестра ми по-често с пижама ме посреща, бърза да се затворим в стаята ни и да ми разказва историите и мислите си в подробности. Отначало ми е интересно, но понякога става и досадно…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фанка Фанкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно ми е как се "седи" на вертикално легло. И какво точно е "светлинна година" в контекста? "...а той бе на светлинни години от тях.".

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...