Няма случайности

Април, 2011

Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, това правеше щастието ми пълно. Всеки път когато се прибирах се чувствах на мястото си, в кожата си. Чувството е невероятно, всеки път го изпитвам, когато слизам от гарата и поема от родния въздух.

О, да! Аз съм си у дома.

Както следва обичайните неща, прибирам се майка ми се нахвърля и ме целува, цялата кипяща от щастие. Питайки ме как е минал пътят. Моите отговори са или „добре”, или „ужасно”. Все пак, с тези влакове вече не се знае какво ще се случи. Никога не може да си сигурен, кога ще се прибереш или какво ще се случи.

Сестра ми по-често с пижама ме посреща, бърза да се затворим в стаята ни и да ми разказва историите и мислите си в подробности. Отначало ми е интересно, но понякога става и досадно…