Дневникът на едно излекуване– част 8
28
Това, което не ме убива, ме прави по- силна?!
Хич не бях съгласна в момента!
Мотаех се из къщи вече втори ден. Не бях се и къпала, след като оная нощ висях в банята, докато не гъбясах и пак не можах да сваля миризмата на пот от себе си. Така че обявих къпането за загубена кауза и сега са търкалях наоколо.
Такъв безпорядък не беше царувал тук никога. Мисля, че дори прекалявах с чистенето и лъскането. Сега ми беше добре сред купищата неизмити чинии и чаши, а разхвърляното легло ми се струваше двойно по-притегателно. Големият пепелник преливаше от фасове, но аз дори не посегнах да го изхвърля, просто взех малкия и продължих да пълня и него.
Нацъфтелите клони отвън бяха “симфония за очите”, но музиката им звучеше определено миньорно.
Никой не се обаждаше.
Не ми се излизаше, не исках да се срещам с никого. Мобилният ми беше изключен, домашния го знаеха само шепа хора. В това число и той.
Марти.
Моята най-побъркана любов.
Запознахме се случайно, при ср ...