May 6, 2011, 11:31 AM

До мен

  Prose » Letters
1.2K 0 0
2 min reading

Да не бях те потърсила никога! Да не бях те искала никога! Да не бях те виждала никога!

В онази топла есен аз живеех както до сега и не подозирах колко близо съм до теб. Ти си била винаги до мен, срещу мен, в мен... Усетих те за първи път, когато в онзи досадно слънчев ден се срещнах за първи път истински с него.

Ти си моята втора душа. Тази, която не иска да се прибира рано вечер. Тази, която не иска да слуша всеки ден едни и същи песни. Тази, за която любовта е всичко, независимо в кого си влюбена. Ти си моята коренна противоположност...

Ти ужасно искаш него - този, който никога аз няма да имам. Той не говори с мен, а с теб. Ти си тази, която гледа постоянно телефона и мисли дали да му звънне да го чуе за едното "Как си". Ти не можеш да го гледаш право в очите, без да си сложиш розовите очила и без да си мислиш колко е уникален. Ти си тази моя половинка, от която се страхувам. Ужасно...

И все пак, душице, браво на теб! Ти все пак има надежда да  успееш. Виж как те гледа. Виж колко те търси с поглед като те няма. Погледни как иска да седне до теб. Той не крие, че иска да те разсмива. Не иска да си тръгва от срещата с теб. А аз? Аз ви гледам кротко. Мълча си. Нищо няма да кажа, когато сте заедно. Защото е излишно.

Странно е да знам, че всичко това се случва. Искам всичко да е както преди и да съм сама - теб да те няма. Не, не плачи, защото аз не те мразя за това, което ми причиняваш. Мразя те за това, че искам да съм като теб. След всичките часове, докато ти гледаше него и аз го поисках. След всичките неща, които ми сподели за него и аз го опознах. След всяка ваша среща и аз плаках. И сега до къде стигнах? Да искам да съм Теб?! Да искам да го видя... Да се чудя дали да му звънна... Да търся очите му сред тълпата от хора... Мила, трудно  е...

   Но най-трудното е да си призная истината - аз съм ти и ти си аз. Едно цяло сме. И точно затова го искам два пъти повече!

И все пак - остани. Вече свикнах с теб. Не се плаша от присъствието ти. Ти си моето второ аз... и те обичам! Не колкото него, но те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...