В измития от дъжда вечерен въздух, се носеше аромат на зелена трева. Дейвид пое дълбоко дъх. Обичаше тази земя с цялата си душа, но сега вече по друг начин-много по-дълбоко и по реално.
Черният мерцедес навлизаше в ранчето. Смътни чувства, неясни спомени се пробудиха в него. На това място тук той бе играл като дете. Успокояваше го мисълта, че сега вече не е сам, в живота му присъстваше една-единствена жена и това беше Лиза. Съжаляваше, че не я взе със себе си, но в нейното състояние трябваше да почива.
Какво ли правеше Майкъл, от няколко седмици не бе го чувал дори и по телефона. Как успяваше да се справи сам в това усамотено ранчо, не се ли чувстваше самотен,изолиран от целият свят? Но той беше тих по природа, обичаше да се-разхожда сред градините, когато е горещо, харесваше му да чувства нежното докосване на слънчевите лъчи по лицето му.
Слънцето бавно започна да се показва от хоризонта. Облаците се разсеяха и Дейвид отново видя най-яркото небе, което е виждал някога.
Той почука на в ...