Jul 24, 2015, 9:32 PM
Добри жени, лоши момичета
10 мин reading
/по действителен случай/
Вторият полицай влезе и погледна с насмешка към Михаил.
- Този ли е... - попита колегата си ухилен.
- Аха... - отвърна той и погледна с голяма доза човещина и съжаление, тъй сякаш каза без глас "горкия идиот"...
Михаил тракаше нервно по старото дървено бюро, докато пушеше цигарата, която единия от полицаите му даде. Пушачите винаги са солидарни един към друг в стремежа си да задоволят желанието си да скъсят живота си с още пет минути.
Единия полицай беше по-едър, направо дебелак, ако трябва да сме точни, а другия пък беше слаб и висок. Бяха комични, но на Михаил изобщо не му се сториха смешни. В този момент той се чувстваше жалък, малък, а те - тези от които търси помощ, тъй като е изпаднал в нелепа ситуация.
- Повече никога няма да пия! - отсече Михаил.
- Всички казваме така...до следващия запой. - уточни дебелото ченге. - Хайде, дай сега да видим твоята история. Колегата ми я преразказа, но аз самия нищо не разбрах. Отпусни се и ни разкажи какво се случи тази нощ. - продължи той с вече по-сериозен тон.
- Не се срамувай... - слабия полицай отново го погледна със съжаление.
- Добре... значи.... аз бях с жена. Дама. Тя не е проститутка, уверявам ви. О, далеч не е проститутка, ние отдавна се познаваме. Чакайте... нали няма да кажете на жена ми...
- Михаиле, нали може на "ти", всъщност? Та, Михаиле. Ти си голямо момче. Нито на майка ти, нито на жена ти ще казваме. Това са ваши, лични, отношения. Съсредоточи се и ни разкажи всичко. - каза дебелия полицай преди да се обърне и да провери дали е останало нещо в кутията от пица. Нямаше късмет.
- Добре... значи... уточнихме го това с жената. - Михаил опита да претупа тази част от историята.
- Не, не... давай подред... и подробно. - слабия полицай едновременно искаше да чуе историята не само от чисто професионални подбуди, но и от най-обикновено любопитство.
- Добре... значи... тя се казва Таня. На 31 години е и живее в София. Аз също съм от София. Тази вечер ние малко се почерпихме. Какво да ви лъжа, моля ви, доста обилно се бяхме почерпили.
- А какво правите в Пловдив? - попита слабия полицай. Явно ненавиждаше столичаните. В градове като Пловдив хората се чудят как може София, а не техния град да е столица. И мразеха всички от София и винаги се държаха, сякаш на софиянци им е забранено да идват в града им.
- Ами, знаете...жена ми откакто роди и вече, абе, не е същото, знаете. Таня ми е приятелка от две години. Напоследък започна да ми говори, че й е омръзнало да се вижда тайно с мен по разни тризвездни хотели. Искаше да се разведа. Иначе, в Пловдив дойдохме, за да ни е спокойно. Да поизлезем, да се разхождаме, да се забавляваме...
- Голямо забавление е паднало, няма що. Вие софиянци като дойдете в чужд град и си мислите, че ехе-е-е. Ама не! Да позная ли - пред жена ти, дето дондурка детето вкъщи и те пере, чисти ти и ти мие си казал, че си в "командировка". Много изтъркано. - слабия полицай смъмри презрително Михаил и му даде знак да продължи.
- Е, да, познахте. Какво мога да й кажа?! Давайте да приключиме, просто си искам колата!
- Нека изясним обстоятелствата, при които автомобилът ви се оказа на осемдесет километра извън Пловдив. - дебелия полицай се опита да придаде културен тон при провеждането на беседата с Михаил. С годините беше наизустил някои по-сложни думички като "изясним".
- Вечерта бяхме на дискотека. Аз не се чувствам добре по такива места, но на Танчето... виждате ли - тази жена ме е побъркала. Направи ме на луд за пореден път, а аз "Танчето", ще ù дам едно "Танче", само да ми падне пред очите!
- Господине, това са закани за насилие и то неуточнено - лека, средна, тежка телесна повреда, а може и дори да е закана за убийство. Моля ви, успокойте се. - слабия полицай, който в началото му симпатизираше сега съвсем открито се бъзикаше с Михаил.
- След дискотеката решихме да се поразходим с автомобила ми. Нов е. Разбирате ли, чисто нов ми е "Ситроен"-а, само да му е направила нещо! Спряхме на едно по-усамотено място и с Таня продължихме да пием. Изпихме бутилка и половина джин, слушахме музика в колата, говорихме си, но изведнъж и двамата изпитахме желание за секс. Правихме секс около тридесет минути. Не си мислете, че съм някаква машина - от алкохола, нали знаете. Бавно свършвам от него, поне на мен така ми влияе. По едно време тя ми казва: "Мишенце, слез да провериш светлините отзад нещо..." - и аз като съвестен шофьор, който държи да е изряден слязох все пак да проверя.
- "съвестен", "изряден".... обаче пропусна да уточни, че стои в нетрезво състояние зад волана. - засмя се дебелия полицай, давайки му да разбере, че преиграва, пък и им пълни главите с ненужни уточнения от рода на "аз и пениса ми в нетрезво състояние интимно".
- Знаете ли, за пръв път ми се случва! Гледах, гледах... нищо няма, всичко е окей. През това време Таня се метнала на шофьорското място и даде мръсна газ. И аз както съм без панталон щръкнах по гащи посредата на пътя. Жива кола няма... а може би и по-добре, че не ме видяха много хора. Представяте ли си?
- Добре. Значи това е вашата версия? - попита слабия полицай и се изправи.
- Това е истината....
Двамата полицаи се спогледаха и докато чуха как Михаил въздиша от срам и отчаяние, се ухилиха. Двамата го зарязаха в стаята и отидоха да пушат цигари и да пийнат по едно кафе. Вече беше обяд. Михаил погледна пластмасовия китайски часовник на стената и осъзна, че вече минава един на обяд. Доколкото сам имаше представа Таня му се отдаваше страстно в колата и после избяга с нея и го заряза по гащи на пътя около три през нощта. Колко много мъчни часове са отминали, а хоризонтът пред него е все тъй мрачен и неясен. Никакви наченки на развитие. Да му намерят колата, да се върне у дома в София и повече никога да не кръшка на жена си. "Кармата е кучка" казват американците. Ето, наказа го съдбата затова, че лъже съпругата си. И то в такъв момент, когато го е дарила с дете. Няма значение дали е нелепа и дори смешна за околните - за теб си е трагедия, нещастие и мъка. И в такива моменти ние хората обичаме наум да даваме тържествени клетви. Но бързо ги забравяме щом нещата се подобрят. Михаил има простичък мъжки проблем - съпругата му е понапълняла след раждането, влагалището й е по-широко, а гърдите й вече не сочат право напред, леко са се отпуснали, защото ще кърми малкия Гошко. И това е нещо нормално, като природен закон - питайте художниците. Затова Михаил си има приятелка. Само че тя е доста откачена...
Двамата полицаи влязоха и положиха доста усилия да спрат да се хилят като олигофрени. Михаил разбра, че са му се подигравали докато са били отвън и сега се мъчат да спрат и да се държат по-сериозно. Почувства се още по-жалък. Той имаше добре платена работа, беше програмист, човек на интелектуалния труд! А сега някакви прости ченгета се хилят на негов гръб. И най-гадното е, че на тях разчита за помощ. Приземи се, Мишо. Ти може да взимаш два, три, четири бонбона на месец, но какво ще правиш без полицаи, без пожарникари, без детски учителки за малкия Гошко, който един ден ще тръгне на градина, после на училище? Тия хора работят за по четиристотин лева. Сега видя ли - всеки труд е достоен. Един ден ще опреш до шивача, друг ден до полицията, трети до адвокат...особено, ако жена ти разбере, че й кръшкаш и ти поиска развод! Мислите препускаха в главата на Мишо, докато полицаите се въртяха из стаята, за да спечелят малко време и да се постегнат, за да не му се изхилят в лицето.
- Господин Иванов. - дебелия полицай се обърна към Михаил и по тонът му личеше, че има добри новини. - Колата ви е намерена.
- И "Танчето" също... - слабият полицай не се сдържа и избухна в смях. - Вие сте малко като оня филм, сещате ли се? "Булката беглец" се казваше, все го въртяха по телевизията.
- Та, господин Иванов, колата ви е намерена, както ви казах. Вашата приятелка наистина е много безотговорна. Карала е чак до Димитровград, не знам дали изобщо е имала някаква посока, или просто се е забавлявала. Засекли са я на излизане от Пловдив - не се е подчинила на колегите и е профучала покрай тях с бясна скорост. Предаваме я нататък, уведомяваме колегите - нищо, не спира. Накрая, знаете ли, че четири патрулни коли я гонеха и едвам я принудихме да спре. И то тази гонка става вече в населеното място, в центъра дето' има приказка - как не е утрепала някой....
- А колата добре ли е? - Михаил не показа особен интерес за здравето нито на непослушната Таня, нито на околните, които е застрашила.
- Колата е добре, но "Танчето" явно се е опитвала да изпие остатъка от алкохола в една от бутилките и е разливала на поразия. Знаете, джинът има тежка миризма... та, не това е важното! След като колегите в Димитровград са успели да я заловят тя отказва да слезе от автомобила... вашия автомобил... и започва да оказва яростна съпротива. Взе ли й проба за алкохол - близо два промила! Вие не сте наред, бе, хора. А вие, господин Иванов, как може да позволите на една дама да пие толкова много?! - дебелия полицай, макар и простоват човек, все пак искрено се възмути.
- Господин полицай, тя е неконтролируема.... - оправда се Михаил.
- Виждаме... - подхвърли иронично слабият, който попълваше нещо на някакъв лист. - Хайде, подпишете тук и по най-бързия начин отивайте в Димитровград. Знам, трудно ще ви е, но, за жалост ние изпълнихме нашите задължения и те приключват тук. Но задръжте шортите, подаряваме ви ги.
Михаил се изправи. Беше с бяла риза и къси спортни шорти и джапанки. Изглеждаше нелепо. Сякаш е пребъркал няколко чужди гардероба и си е откраднал по нещо. Подписа се, благодари на полицаите и си тръгна. Навън беше горещо, а благодарение на Таня нямаше и един лев, документи, кола, дрехи. И на всичкото отгоре в чужд град, от който трябва да тръгне за някакъв още по-чужд, за който само е чувал по новините как се купуват гласове и че "бащата" на най-тачената музика в България, онзи инженера Митко, бил оттам. Ах, тия жени! Съсипват ни, само проблеми създават. Михаил се сети, че вкъщи го чака жена му, която се грижи за детето и домът им и все пак си даде сметка, че има и свестни жени. Ама няма кой да ги цени.
© Чарли All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Напълно съм съгласна с теб, Чарли. Светът е пълен с добри жени и лоши момичета. Разказчето ти е хубаво, реалистично и те кара да се замислиш, особено ако си семеен и не оценяваш половинката си. Дано да го прочетат повече мъже!
Е, аз като жена и пишеща мога да ти кажа само: Браво! -
Аз пък държа да уточня, че приликата с лица е случайна
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Така е Троя, ние приемаме близките и тези, които ни обичат за даденост, част от декорът на ежедневието. Половинката става съквартирант, част от обзавеждането. И все искаме нещо чуждо и оценяваме хората, чак когато ги изгубим..