Добрите самаряни 1

                      Всъщност, има ли лоши самаряни...

                      Беше ми топличко, уютно. 

                      За пръв път пренушувах  у Виолета.

Иначе, тя или аз  прескачахме през деня, утолявахме жаждата си и всеки по къщите си.

А Виолета беше хубава, знойна жена, изтъкана само от плът и кръв, без разни хирургически намеси. Черна гъста коса, тук-там издайнически бели косъмчета, здрави рамене, едра гръд...

Е, ще каже някой, ами коремчето, не е ли отпуснато и вместо плочки има дискове, ами те и гръцките богини по статуи и рисунки са с коремчета, нали там се заражда живот.

С все още стегнати бедра, ами тя не се е спряла, но нежна и добродушна жена.

                       Изповяда ми се веднъж, че се запознали с мъжа си като студенти, той следвал някъде си хореография, а тя педагогика. Запознали се на Студентски фолклорен фестивал, харесали се, оженили, после деца, работа и т.н.

Мъжът й ръководил професионална и самодейна танцови трупи по народни танци, увличал се и по модерни танци.  Бил талантлив, но ангелите му по жени  били слаби. Заглеждал се успешно по танцьорките...

Развели се. С партньорката си по танци и вече нова жена, заминали за Испания на работа, сега дали да берат портокали или в танцова вариететна група и тя не знаеше , а и не се интересуваше.

- Беше ми тежко - през сълзи ми сподели тогава - От една страна предадена, от друга грижи по децата. Какво ще им казвам като пораснат '' Баща ви не ни хареса и замина сам по света, но точно къде  никой не знае, а може и алигаторите да са го изяли ''

По-късно родителите ми са им казали истината.

Пораснаха добри деца, ученолюбиви и нямаха претенции за нови велосипеди, мотори, а с дядо си ремонтираха стари, боядисваха и бяха щастливи.

От мен получаваха майчинска грижа и любов, помагах им в науките в училище, за немския език. 

Завършиха след време МЕИ. Случиха и на добри съпруги, снахите де, завършиха  модерната Икономика и компютърни технологии. Народиха се внуците.

Изведнъж бум на внос  на леки коли втора употреба, теглих заем, родителите ми понадиха някой лев и заминаха за Австрия. Докараха много хубави коли, порадваха им се, продадоха ги и отново за коли...Замогнаха се и без баща си.

Тръгнаха и към Германия. Освен леки коли, намерили си работа в клон на  БМW.

Заминаха всички.

- Мамо, идвай и ти

- Не деца, аз ще се грижа за баба и дядо ви, ще стегна къщичката им, а вие ще ми идвате на гости.

Е, лошото все върви подире ми, реорганизации, съкращения, кой ще вземе по-възрастен служител на работа.

Нов удар, родителите ми се поболяха и един след друг си заминаха. Останах си сама.

Намерих си работа в Дом за стари хора, социален работник да го нарека. Не е тежко, а аз сякаш изживявах мъката им, че няма кой близък да ги погледне.

Напуснах. А трябваше ли да се разболявам и аз...

Децата ме взеха при тях, намериха ми работа, отлични условия за живот, за работа, но не е това моята среда. Помагах в домакинството, возех внуците на училище, курсове, спортни занимания, а вечер все си мечтаех за нашата къщичка с много цветя, дървета, лехи със зеленчуци. Върнах се, запретнах ръкави и започнах, а зимно време съм отново при тях...

                    Не смеех да мръдна в леглото, даже и не мигах да не вдигам шум. До мен Виолета кротичко  и блажено похъркваше.

                     И мен ме бе поучукал живота. Голяма студентска любов, обич от Земята до Луната и обратно,... та се захласна по някакъв, ще нося дрехи на Диор,  ще ходя по червен килим.

Децата ни и аз, не успяхме да я отклоним от парадоксалната й мисъл.

Остави ми ги, защото било възможно да й пречат в новото начинание. За жалост и родителите й одобриха глупавата й постъпка..

Ела да ти кажа как се гледат момче и момиче, аз баща , ... аз майка.

Като поотраснаха през смях им говорех ''Добре, че тогава нямаше тийнеджъри или да се заразите с онази детска болест пубертет ''

Работех повече, успявах  да задоволя желанията им, за капризи кой ти е мислил. Добре, че  дънки или джинси, маратонки и тениски бяха за всичко.

Станаха студенти, кротичко им казах

- Деца,  внимавайте, там е пълноводна река пълна с риби, бръкнеш и вадиш риба, не се захласвайте в първата риба, не винаги едрата риба е вкусна.

Добре, че бяха студенти тук в Университета и ВИХВП, та парите за квартира им бяха и джобни. Преотстъпих на Васил Опела Вектра, после купих на Соня Пежо 206.

Завършиха. И както всички деца излетяха от Терминал 2 из Европата. Намериха си добра работа в Англия, купиха жилища,... семейства, деца.

Успяха.

Връщаха се лятно време да ме видят.

- Слушайте, обратният път до в къщи е най-лесен, пък и мен какво да ме гледате, обикаляйте по света с децата си, събирайте впечатления.

Ходех и аз зимно време на гости, но не можах да свикна с автомобилното движение и кръговото...

                 Със съседката Виолета, макар че само една ограда ни делеше, ако се засечем из двора, поздравим се, питаме се кой какво е засадил, с какво пръска, виж старите картофи да не са покълнали.

Допреди да ми се довери, знаех само че е сама, децата й из чужбина. Другите съседи знаеха за нея и за мен същото но без подробности. Така де, ами сега от коя къща няма един-двама на гурбет, даже на бай Танас внучката докарала някакъв от ШриЛанка...

                 Гледам я един ден държи платнена торба  в ръка, мърмори нещо ядосано, от торбата  се дочува метален звън.

- Здрасти Виолета, внимателно, ще вчупиш сечивата в торбата, чуй как звънят - весело поздравих - Изглежда нещо не си на кеф, а

- Остави Петър, остави,... всеки идва за някаква помощ, но когато  допреш до него, бил зает или точно сега ли. Ходих при бай Жельо, исках да ми наклепа мотичките, нали за сезона ще трябват. Отказа ми... Да, отказа ми, а аз отивам с парите си, колкото струва си плащам, нали той има такова огнище и върши подобни услуги. Възмутена съм, честно...  имаче търчи в къщи '' Виолетке, да ми капнеш капки в очите '', хайде нали сме хора, оставям си работата, мия ръце и слушам половин час приказки от едно време.

- Нищо де - разсмях се - Дай, аз ще ти ги наклепя

- Ама наистина ли, можеш ли

- Нямам огнище, но ще ги нагрея до червено с горелката, имам чук, йорс,... не е философия.

Стоеше несигурно, стиснала здраво дръжките на торбата.

- Хайде, ела в работилницата да гледаш, щом не вярваш на приказки - не спирах да се усмихвам подкупващо.

Дойде. Нагласих я на  табуретка, сложих кожена престилка и започнах.

Чуках почервенялото желязо, артистично почуквах на йорса, е какво е йорс - наковалня.

Стисках здраво с големите клещи, после потопих чуканото във вода да се закали.

Бърках в торбата, взимах мотичка, нагрявах, чуках, охлаждах.

- Я, няма повече - засмях се отново, обръщайки торбата - Готова си, госпожа Виолета

Тя ме погледна отново несигурно, попипа джоба на дънките си

- Колко ти дължа, Петър

- Нищо, ти как ми даде разсад,... Хайде със здраве да работиш и ако има нещо за ремонт викай през оградата.

- Знаеш ли - смотулеви  - Дали имаш време да хвърлиш едно око на помпата, понякога вади вода, понякога не ще.

- А съм спрял времето - пророних тихичко - Взимам чантата с инструментите и тръгваме

Демонстрира ми с помпата. Няма захранване констатирах. Проверих контакт, щепсел, свръзване, всичко е наред, поразмърдах кабела , заработи.

- Вътрешно ти е прекъснат кабела, нямаш такъв трижилен, нали

Тя поклати отрицателно глава.

- Имам в къщи, около два метра е твоя, имам

Нагласих всичко. Включих и водата потече. Ауу, изпотих се на сянката, Виолета ме гледаше сякаш искаше да ми вземе занаята.

- Този път не питам колко, ето ти 20 лева, иначе щях да я обикалям като голям камък

- Отказвам ти отново, макар че има приказка, '' дават ли ти вземай, гонят ли те бегай '',Но едно кафе бих изпил с теб.

                 Бяха ми докарали  от Горската компания нарязани дърва, нали идва и зима.

Цепя ги на 4, в ръчната количка и ги нареждам под навеса. Какво се заинати едно дърво, праснах 2-3 пъти, не се цепи, вдигнах брадвата с дървото над главата си, замахмах все сила с тъпата й страна и,... дръжката се счупи.

Погледнах купчината ненацепени дърва, точно сега ли.

Намерих из салмата нов сап, широк е, не влиза в брадвата. Все се канех да си купя малък абрихт, планя, или както щете се казва, и отлагах, защото за дребни ремонти имах ръчни рендета, пили, длета.

Само бай Жельо, той има. Има я, едно време като са разтуряли ТеКеЗеТо, човекът е знаел какво да...

- Бай Жельоо, бай Жельо провикнах се у тях

Показа се.

- Абе помагай. Защото ям само кюфтета  и пържоли,съм много як и счупих дръжката на брадвата...Ето нося и нова дръжка...Знаеш, каквото струва си плащам, не ща по комшийски  ''Мерси '' и готово.

Изгледа ме презрително

- Ааа, няма да мога да ти свърша работа, абе аз и не работя де, ама от три дни съм дал ножовете да се точат и другата седмица ще са готови,... няма да мога да ти свърша работа.

Разменихме по някоя друга обща приказка и си тръгнах.

Насреща ми набора Иван.

- Къде обикаляш по улиците бе, Петре.

- Наборее - започнах хумористично да му разказвам за счупената дръжка - Та ходих до бай Жельо, ама ножовете му били на заточване и вече не работил

- И ти отказа ли бе, дърводелец-занаятчия, пък да има само един комплект новове, ами той има и малка планя. Е вчера направи на брата саповете на две лопати и кирката... Е, той поне се хвали, че винаги идва при теб да му слагаш капки в очите...

Нещо ме жегна. Прав е набора Иван, винаги идва да му слагам капките, нали сме съседи я.

В другата работилница момчето я направи за 10 минути

- Колко струва, майсторе - попитах

- Абе 5 лева, колкото да е е без нищо

- Ето заповядай и благодаря.

                   Мина доста време и забравих за този случай...

следва