alex_f52 (Александра Николова) alex_f52 (Александра Николова)
81
Mar 10, 2009, 7:09 PM

Доброто в теб

  Prose
1.3K 0 2

Да се усмихваш, когато всички потъват в мрак,

да пазиш доброто в сърцето, когато всички дават тласък на злото,

да излъчваш топлина, когато всички са ледено студени,

да пееш без думи, когато всички се озлобяват чрез словото си,

да замълчиш, когато всички те удрят със злобни думи,

да милваш и целуваш, когато всички удрят и обиждат,

да грееш като слънце, когато всички се крият зад черни облаци...

 

   Да си себе си, а не като всички.

     Да си открил своята индивидуалност, когато всички се стараят

      да са еднакви и да подражават на някого.

       Да си различен... уникален... себе си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Prose 3.9K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prose 2.6K 5.0

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Prose 4.2K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prose 3.8K 5.0