Докосни я
Докосни я. Нежно. С милувка.
Тя не знае що е туй "ласка".
Стопли я. Бавно. С диханието си.
Че е посиняла от човешката омраза.
В ръцете си, обгърни я. Здраво я хвани, не я пускай.
Тя не е усещала прегръдката мъжка.
Подай ѝ рамото си. Да се изплаче цялата.
Да падне товара от плещите ѝ.
Да се изчисти тъмнината от дълбините ѝ.
Че е крехка и чуплива. Ала в себе си е заключила цялата болка.
Целуни я. Отключи я. Освободи демоните ѝ и ги върни в Ада.
Изчисти грешното в нея, разтвори душата ѝ и прекъсни печала.
Тя иска да обича. Теб.
Има нужда да се врича. Във вярност да обрича.
Друга като не я няма да ти се случи.
Остави я. Нека с дела, теб целия да привлича.
Но първо ти сърцето си на тепсия трябва да дадеш.
Мъжката ти дума да се чува.
Не я губи.
Повече от всичко (нея), няма как да получиш...
© Яница All rights reserved.
