8.05.2015 г., 18:44 ч.

Докосни я 

  Проза » Други
1209 0 5

Докосни я. Нежно. С милувка. 

Тя не знае що е туй "ласка". 

Стопли я. Бавно. С диханието си. 

Че е посиняла от човешката омраза. 

В ръцете си, обгърни я. Здраво я хвани, не я пускай. 

Тя не е усещала прегръдката мъжка. 

Подай ѝ рамото си. Да се изплаче цялата. 

Да падне товара от плещите ѝ. 

Да се изчисти тъмнината от дълбините ѝ. 

Че е крехка и чуплива. Ала в себе си е заключила цялата болка. 

Целуни я. Отключи я. Освободи демоните ѝ и ги върни в Ада. 

Изчисти грешното в нея, разтвори душата ѝ и прекъсни печала. 

Тя иска да обича. Теб. 

Има нужда да се врича. Във вярност да обрича. 

Друга като не я няма да ти се случи. 

Остави я. Нека с дела, теб целия да привлича. 

Но първо ти сърцето си на тепсия трябва да дадеш. 

Мъжката ти дума да се чува. 

Не я губи. 

Повече от всичко (нея), няма как да получиш...

© Яница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е! Като заклинание.
  • ... повече от хубаво
  • Браво, Яница! Друг, на твое място, би поставил тази творба в раздел "Поезия".
    Явно, имаш верен поглед, критерии и изискваня.
    Поздрави!
    .
  • Благодаря!
  • Много лирично и с автентично звучене! Поздрав!
Предложения
: ??:??