Известно време след оная история, когато без мое знание бях включен в популярния проект за удължаване на мъжкия полов орган, се наложи да бягам от доброжелатели.

Ами те бяха много. Като почнеш от полиция, данъчни, мутри, пациенти и свършиш с недолюбени жени; всички те ме преследваха като империалист и се наложи да се крия в миша дупка, дори забягнах за известно време в една африканска държава, където бях посрещнат радушно от местния цар - един много свестен човек, който ме назначи за завеждащ сексуалните проблеми към двореца. Наложи се спешно да се преквалифицирам, понеже новата ми длъжност го изискваше и за кратко време си спечелих авторитет на голям спец в бранша. Прерових оттук, оттам наличната документация, потърсих информация в интернет и попълних празнината в познанията си по въпросния проблем. Трябва да призная, че до тогава хал хабер си нямах от сексология, а ако трябва да бъдем съвсем откровени,  след това пак си нямах, но прибягнах до някои бабешки методи, които се оказаха достатъчно ефикасни - разни билки, безопасни шербети и съвсем безобидни ментаци, които онзи дърт изкуфялник -царят - гълташе,  въобразявайки  си, че много му помагат и непрекъснато попълваше харема с нови фаворитки; разбира се, понякога заспиваше като кърмаче в обятията на поредната си съпруга, без да успее да довърши започнатото, а се е случвало да го открием - кацнал на върха на някоя палма пред разгневените погледи на тълпа съпруги, чакащи отдолу с гьостерици и бухалки.

Поради което се наложи да го убеждавам, че е необходимо да се назначи екип от млади помощници, осъществяващи довършителните работи, защото не върви така да се зареже започнатото по средата; може да избухне бунт в харема с непредвидими последици. Той отначало посрещна резервирано предложението, но когато му обясних, че може да умре от претоварване на пъпа на някоя съпруга, кандиса и се съгласи. Определено се чудя как наистина не пукна дъртото магаре, но издържа ей!

И така щеше да продължи кой знае до кога, ако не бях сгафил с една виагра; бях малко махмурлия и вместо поредната доза афродизиак, съм сбъркал етикетите и  дадох на царя една конска доза очистително, в резултат но което Негово величество вместо да регистрира поредния сексуален триумф, регистрира едно тотално насиране в брачното ложе, защото дори не успя да изтича навреме до тоалетната. На всичко отгоре напоследък се бяха пръкнали дузина бели негърчета - принцове и принцеси - което поставяше присъствието ми в много съмнителна позиция и трябваше скоропостижно да напусна царството, още повече, че при една разходка из кухненските помещения забелязах работници да монтират нов казан за варене на гостби, чието предназначение хвърли душата ми в смут.

Когато се появих триумфално в  родината, обстановката категорично се бе променила в моя полза. Първо: вече си имахме и ние цар; колко му е да ме потърсят като специалист по сексуалните проблеми, второ: жената се бе омъжила за новия си любовник, така че се сдобих с пълна свобода и трето: по оградите и стълбовете  около жилището ми забелязах стари  некролози, които информираха обществеността, че съм умрял, тоест, при това положение можех най-после да заживея в хармония  с природата и себе си - необезпокояван от жената,  работата и държавата - все инквизитори от женски род, които с грубата си намеса травмираха крехката ми душевност.

За сега разполагах с достатъчно средства и можех да си позволя известен разкош. Наех на първо време едно скромно жилище в старата част на града и си съставих график на ежедневието. Графикът беше максимално опростен: по голямата част от времето - то е ясно - беше отделено за кръчмата, пенсионерския клуб, където играех белот със старците и  леглото, в което си доспивах след съня.  Общо взето много обичам да спя. Противно на онези работяги, които непрекъснато си измислят всевъзможни дейности и пощуряват от бездействието, аз никак не пощурявам от него; напротив чувствам се пълноценен и духовно извисен; вероятно в миналите си прераждания съм бил или Диоген, или Епикур и прилагам в битието техните философски концепции. Не преча на никого и не обичам да ми пречат или досаждат с разни предложения, ангажиращи ме физически, психически и духовно. Радвам се на пълна идилия, блажен  покой и абсолютна хармония със себе си, кръчмата, клуба и леглото.

Кой знае до кога щеше да продължи това славно време, но един ден божественото ми спокойствие беше брутално нарушено. Допивах поредната си ракия - сам в ъгъла на аперитива „Последен грош" , когато на масата се изтъпанчиха две страховити фигури.

Едри туловища, дебели вратове,  глави като обърнати кофи, сплескани мутри, малки шарещи очички. Погледнах ги и душата ми се сгърчи - моите стари познати, които ми асистираха при осъществяването на проекта за удължаване на мъжкия полов орган - булдога и прасето. Настаниха се безцеремонно  по познат маниер срещу мен на масата и ме загледаха продължително. Сега пък какво искат?

Направих се на разсеян и си поръчах още една ракия. Това очевидно ги изнерви и те веднага реагираха:

- Стига толкова, шефе! Предстои ни работа - изломоти булдогът с тон нетърпящ възражение.

- Мисля, че нямам ангажимент към вас - отговорих аз притеснено, защото наистина беше така - нашите взаимоотношения са отдавна приключени.

- Напротив, имаш!

- Какво имате предвид?

- Как какво, ти не четеш ли вестници? Ето виж!

И той ми подхвърли регионалния ежедневник откъм страницата с обявите. Една обява беше дебело подчертана с червен флумастер: „Доктор Ганев лекува импотентност. Цени народни."

Това ме довърши. Няколко минути не можех да дойда на себе си и мигах като кротък идиот на литературно четене. Успях само със сетни сили да възразя:

- Но аз съм приключил с тая дейност. Дори не съм регистриран никъде и ме считат за умрял.

- И това е уредено - поясни булдогът - вече си възкръснал, съвсем жив и напълно реабилитиран.

След което ми подхвърли друг вестник, където на първа страница се мъдреше моята мутра, разкрасена до неузнаваемост, със следния знаменателен текст: „Знаменитият лекар доктор  Ганев - специалист по сексуални проблеми - се завърна в Родината  от царство Мбадунга, където беше известно време министър по  здравеопазването в правителството на Негово величество цар Пого Пого."

Зяпнах и ченето ми увисна като на кон. Все съм попадал в клопки, но такова чудо  хич не съм очаквал.

- Но кой се е постарал да ме натопи така?

- Не се притеснявай! За твое добро е. Този път бяхме ние - откровено си призна прасето - но работата е опечена. При толкова много шапшали в държавата Циганария е глупаво да не се възползваме.

- А защо не се хванете сами с тая работа? Доколкото схващам вече сте се специализирали.

- Залагаме на твоя авторитет. По сигурно е. Хората като чуят „доктор Ганев" и ще се юрнат през глава. Дървотията е велика сила.

- Не мога да възприема вашата система на работа - възразих отново аз - все пак полагал съм Хипократовата клетва и нещо в мен се бунтува.

- Няма страшно, помислили сме и по този въпрос. Този път всичко е съобразено с медицинските канони и достатъчно хуманно.

- Какво още предлагате?

- Аз предлагам да тръгваме - намеси се булдогът - хората ни чакат. Пред клиниката се е извила опашка.

Направо настръхнах и краката ми отмаляха. Още  прескачаха в главата ми кошмарните мигове от реализацията на проекта за удължаване на мъжкия полов орган. В един момент нещо ми просветна да хукна да бягам, но желанието ми веднага се изпари, защото двамата тулупи, вероятно усетили намерението ми, плътно  ме обградиха и ме поведоха навън. Посетителите в кръчмата дори не забелязаха.

Отвън ни чакаше чисто ново БМВ. Малко след това бяхме пред входа на въпросната клиника. Съвсем се ошашавих като видях, че това е същата клиника, където някога работех. Само че името беше сменено, всичко беше подновено, пребоядисано, освен това веднага забелязах, че наоколо се навъртат съмнителни типове с бръснати глави и дебели вратове. Работата се изясни моментално. Сега я втасахме.

Наистина отвън по стълбището и коридора се беше извила огромна опашка и други прииждаха. Явно много бяха мераклиите по тънката част. Посрещнаха ни с бурен възторг. Направи ми впечатление, че сградата беше напълно преустроена и модернизирана. Коридорите, за разлика от преди блестяха от чистота, прозорците бяха здрави, вратите подновени. Нови тавани, нова дограма, приемни, тоалетни, осветление - всичко  бе пипнато и разхубавено. Разбира се, не беше трудно да проумея, че клиниката е приватизирана, но съвсем занемях, когато установих, че собственици и съдружници са двамата тулупи до мен - тоест - моите асистенти. Още повече си глътнах граматиката, когато научих, че двамата са се сдобили и с докторски титли - доктор Булдогов и доктор Свински - много подходящи титли. „Булсвин и сие". Бас по каквото щете, че те имаха най-много основно образование, понеже е задължително, но няма да се учудя, ако след време на приемните им се появят надписи: професор Булдоков и професор Свински. Не само това; сега и двамата се кичеха със званието „главен лекар". Олеле, Боже, дръж ме, че ще падна! Персоналът се състоеше предимно от мутрести индивиди, а медсестрите до една бяха дългокраки, цицорести  и не надхвърляха двадесетте. Определено санитарките вършеха цялата работа. Да си призная отначало доста се зачудих дали това наистина е лечебно заведение или обикновен публичен дом, но като  ги видях с подходяща екипировка и  всички с преметнати през рамо слушалки, се поуспокоих. Веднага ми връчиха хирургически екип и ме насочиха към приемната, където нетърпеливите пациенти престъпяха от крак на крак в очакване на великото събитие. До мен неотлъчно се движеха моите асистенти - булдогът и прасето - тоест доктор Булдогов и доктор Свински. Предстояха важни събития в областта на медицината с международен отзвук и международно значение. Не ни мърда Нобелова награда. Първото нещо, което биеше на очи беше, че приемната е максимално изчистена от всичко. Нямаше абсолютно никаква апаратура. Една гола стая с едно обикновено канцеларско бюро, три стола и една кофа с вода. Нямах представа какво означава  това, но зачаках с любопитство да узная намеренията на двамата велики „лечители". Малко по-късно се появи и първият пациент. Леле, олюлях се и щях да падна. Няма да забравя това лице цял живот. Той беше същият онзи хрисим човечец - първият пациент, който се появи при предишните процедури, отнасящи се до удължаване на мъжкия полов орган. Тогава първи и сега - първи. Е няма да миряса тоя човек и туй- то!

- Какво искаш пак, бе приятелю?- почти проплаках аз като го видях да пристъпя плахо и да се озърта като гърмян заек.

- Как какво! - отговори вместо него прасето - Човекът иска да бъде полов атлет и е прав. Дошъл си точно където трябва, приятелю. Но тук се плаща предварително. Остави сега двадесет евро, защото процедурата е скъпа и изисква участието на специалисти от международен мащаб.

При тези насърчителни думи, прибирайки парите, той пипна клетника за шията, сгърчи го на две и набързо го разгащи. Чу се само слабо изкрякване. Отначало помислих, че пак ще се повторят онези  дивашки изпълнения с ритниците от предишната ни изява и бях готов да реагирам подобаващо, но този път наистина имаше съществена промяна в процедурата. И най-важно - съобразена с каноните. Вместо с шутове, както бяха лекувани пациентите първия път - един метод предизвикал справедливото ми възмущение, сега булдогът измъкна от бюрото една огромна клизма, вероятно предназначена за нуждите на ветеринарните лечебници и я напълни от кофата със сапунена вода. Изпълнението беше в класически вариант - напълно съобразено с изискванията. Чу се повторно изкрякване и ефектът беше зашеметяващ. „Излекуваният" дори не успя да се огащи както трябва и излетя навън с космическа скорост. В коридора опашката ревна от възторг. Всички помислиха, че тича при жена си, която го чака в къщи на легло - изкъпана и напарфюмирана.

Веднага след него в приемната се втурна вторият пациент и процедурата се повтори.

      Заредиха се още. Както и миналия път методиката бе възнаградена със суперлативи. Вече нищо не бе в състояние да ме учуди при наличното тъпоглавие сред поданиците  на държавата Циганария. Те и политическите си предпочитания изразяват по подобен начин - чрез надупване. Когато някой новоизлюпен, но хитър политик декларира: „Изберете ме и ще ви увелича заплатите и пенсиите"- те веднага се надупват. Когато някой мошеник ги подведе: „Дайте ми парите си и аз ще ви ги увелича в петорен размер"- те отново се надупват. Когато някой пишман доктор или шарлатанин се изтъпанчи: „ Елате при мен и ще увелича вашата полова мощ"- пак по същия начин се надупват. Имам чувството, че цялата  нация харесва надупеното състояние и е изкривила не само гръбначния си мозък, но и главния. Ами кой и е крив. Не може да си все приведен по този начин и да очакваш блестяща перспектива. Перспективата при подобна поза е достатъчно банална, за да бъде коментирана.

И така, екипът увеличаваше темпото, парите се трупаха и „щастливците" поемаха с летящ старт към обятията на Афродита. Понякога се налагаше да се намали темпото, защото разтревоженият персонал сигнализираше, че при тоалетните се е получило задръстване  и дори теренът тук-там се е разкалял. Справихме се със затруднението, след включването в системата на дамската тоалетна. Специален екип от медсестри осъществяваше изпробването  на новата методика срещу минимална такса от десет евро и издаваше специален сертификат за годност. Всички проби се оказаха сполучливи. Екипът имаше повод да се гордее.

И, което беше доста странно, пациенти се оказаха не само дърти пергиши над петдесетте, но и млади мъже по на тридесет. Явно поколението нещо се е повредило в тази стресова ситуация, възрастовата граница падаше стремително и импотентността  не се ограничаваше само с единични случаи. Всички минаха през здравите лапи на „лекуващия екип" и много се радваха, че не са единствени. Оттук можеше да се извади заключението, че когато насирането е масово, пострадавшите са особено доволни. Няма излъгани, няма нещастни. Ако се касаеше за един, двама или няколко души непременно би имало неприятни последствия - разправии с полиция, прокурори, писане на обяснения, разкарване  по съдилища, но когато всички са минали през стъргата, се възприема като своеобразна шоупрограма - нещо от сорта на  Биг Брадърс и други подобни дървотии.

- Какъв е проблемът, бе приятелю?- съчувствено въздиша прасето - Не ще ли?

- Ами, докторе, не ще. Създава ми грижи.

- Считай, че вече си нов човек. Същински Джакомо Казанова.

При тези окуражителни слова той пипва човечеца за врата, свива го на два ката и за секунди му смъква панталоните, а булдогът - сериозен и съсредоточен като доктор с тридесет годишен стаж - пристъпя отзад с клизмата.

Ами такава беше ситуацията. Нито да плачеш, нито да се смееш. Знаех, че моята намеса няма да даде резултат и  мълчах зад бюрото, давайки си вид на много  компетентен.

Направи ми впечатление, че те съществено са променили стила си. Докато преди прасето ревеше като последен мамульовец по коридора: „Айде, мъжки, влизай, ти си на пангара!", сега много вежливо ги подканя: „Моля, заповядайте!"

Но тази вежливост веднага изчезва, когато пациентът е вече в приемната: „Сваляй гащите, приятел! Я да видим има ли нещо? Охооо, ама то вече не е останало нищо..."

Най-голям майтап беше, когато в приемната ненадейно се вмъкна една бабичка - такава една хрисима и набожна. А сега де!... Тя пък за къде е засилила?

- Ами ти, ма бабо, какво искаш?

- То, чедо, не е за разправяне, ама голяма грижа имам.

- Каква е тая грижа?

- Той - дядото все разправя, че съм била импотентна, та рекох...

Е тук вече стандартната процедура не можеше да се приложи. Дори онези двамата тъпунгери изпитаха неудобство. Наляха и орално една конска доза  рициново масло и я изпратиха по живо, по здраво. Няма начин да не се е излекувала.

Появи се по едно време един старец - трябва да имаше деветдесет и кусур - и той се нуждае от полова мощ. Бре, че палавник! Дадоха му и на него от рициновото, но на мен все ми се чини, че не успя да се придвижи навреме до тоалетните.

Работата се оказа доста монотонна; по някое време ми омръзна да надзиравам и излязох   навън да се поразтъпча и да запаля цигара. Мястото за пушене беше близо до тоалетните и аз се присъединих към групата медсестри, които пушеха в коридора и пиеха кафе. Вече бях започнал да се успокоявам; не допусках да се случи неприятност и дори кроях планове да си организирам собствена клиника, когато ненадейно покрай мен със светлинна скорост профуча познат мъж на средна възраст с мустаци и, държейки си гащите,  се втурна в тоалетната. Не беше трудно да се досетя кой е и  косата ми се изправи. Въпросната личност беше началникът на полицията. Ами сега!

Е, тук вече няма мърдане. Веднага си представих как изписвам кофи с мастило в полицейското управление и първата реакция, която ми се представи  беше да изчезвам колкото е възможно по-бързо. По-надалеч и по-бързо! Да ме няма! Халал да им са парите на онези! Но в момента, когато умувах как да се измъкна без да ме забележат мутрите, циркулиращи около стълбището, предизвикателен женски смях ме накара да се обърна. Началникът тъкмо излизаше от тоалетната, един разкошен минижуп се лепна за него и го поведе нанякъде. Видях как зловещо потрепващите му мустаци се опънаха в лъчезарна усмивка, а веднага след това една врата се хлопна. Въпреки това твърдо реших да бягам и сигурно щях да го направя, но забелязах най-отпред на опашката моите стари приятели и колеги, дето едно време редовно ме клеветяха пред началството и успяха впоследствие да ме уволнят - доктор Мазнев и доктор Дупев. Момент, момент - тези пък от къде се взеха? Тъкмо те ми трябват. Е сега вече няма за къде да бързам. Недопустимо е да се подминава без внимание подобен сеир. Както се очакваше, минута след това единият от тях - доктор Мазнев - стремително прелетя край мен, държейки си гащите, а веднага след това го последва и доктор Дупев.

Спрях се на вратата на тоалетната и ги изчаках да е появят. Не можех да не ги поздравя на изпроводяк за голямото щастие.

- Доктор Мазнев, доктор Дупев, честито! Пожелавам ви велики завоевания в любовта.

Те ме изгледаха разбиращо, но не отговориха. Физиономиите им бяха жълтозелени от злоба, но нищо не можеха да ми направят без да станат за смях пред гаргите. Като насрани дойдоха и като насрани си отидоха.

- Моля, заповядайте! - провикна се прасето и на прага пристъпи смутено следващият пациент. Следващият пациент е председателят на общинския съвет. Цял - целеничък. Ето го след малко - излекуван и щастлив. Готов за решителни действия.

- Следващият!

Следващият е шефът на митницата. Един след друг се изредиха шефът на затвора, шефът на данъчното, шефът на районния съд и други, и други...

Внезапно прасето прекрати  хуманните си задължения и бързо се насочи към прозореца. Там почти зад стъклото някаква сврача физиономия надничаше и снимаше с камера. Обикновена досада -  журналист от жълтата преса. Надскачайки апогея на своето нахалство, той бе успял да се изкатери по дървото в задния двор до втория етаж и шпионираше нашата благородна дейност. Прасето дръпна прозореца преди онзи да успее да избяга, светкавично пресегна, пипна го за врата като яре и го навлече полуудушен в помещението.

- На това, приятелю, му казват кражба на интелектуална собственост и е подсъдимо - обясни той с блага усмивка, изкормяйки камерата и изхвърляйки цяла шепа пружинки и болтчета - но ние сме хуманна институция и вместо със зло ще ти се отплатим с добро.

И обръщайки се към колегата си, продължи:

- Предлагам на служителя на четвъртата власт да бъде приложена двойна доза.

Булдогът кимна одобрително и е зае с работа.

Няколко секунди след това клетникът - надут като гайда - излетя от приемната с разкопчани гащи и набра скорост в шампионски стил.

- Следващият!

Я да видим кой е той?  Този път аз бях изненадан; следващият пациент се оказа новия съпруг на жена ми. Познах го  и той ме позна. Първоначалната му реакция беше веднага да хукне навън, но прасето му прегради пътя и го домъкна обратно.

- Кажи, приятелю, какъв е проблемът?

- Ами, ами...

-  Човекът е на зор - обясних аз загрижено. - Ще му трябва сериозно подсилване, поради което препоръчам двойна доза.

Р