Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да лъжа срещу тези очи. Пристъпих още една-две колебливи крачки към него и го огледах от главата до петите. Беше обул спортни маратонки Найк, и за мое огромно учудване – клин в черно – и отгоре бе с прохладна черна риза, разкопчана отпред. Виждах стегнатото му тяло. Той не изглеждаше болен!
Усмивка разцъфна на лицето му, преобразявайки вече умопомрачителния му външен вид в почти неустоим. Въпреки страхотното му излъчване обаче забелязах някои признаци на болест у него – лицето му беше прекалено изпито, под очите му имаше тъмни кръгове, кожата му беше бледа и той се подпираше на парапета, сякаш му е трудно да стои прав. Но пък краката му бяха доста добре оформени, и колкото и да ми беше неловко ...