Тя стоеше на ръба, сърцето ѝ щеше да изскочи, за миг живота ѝ се върна като на лента. Спомняше си детството, игрите, после обаче си припомни Стоянчо, който обичаше да ѝ се подиграва, че е дебела. Продължи напред към гимназията. Помисли си за всички пъти, в които се е смяла със сълзи, с тези сълзи обаче си припомни и всички останали, породени от предателство и фалшиви приятели. Стигна до сега, тя все пак не беше много голяма, само на 20. Помисли си за настоящето, за всичко което ѝ се беше случило напоследък и сякаш се успокои и реши, че това наистина е правилното решение. Усмихна се и скочи...
Телефона звънна, беше минало полунощ.
-Ало?!
-Добър вечер, съжалявам, че те притеснявам, но нещо се случи с Мая, реших, че искаш да знаеш.
-Какво стана, добре ли е?
-Тя почина, преди малко... Ало? Тук ли си още?
Чу се само сигнал заето.
Обаждането получи приятелят на Мая, Даниел. Той стана от леглото, облече първото, което намери и излезе. Той самият не знаеше как, но беше стигнал до болницата. Та ...