Дом на злото 5
9. Нулев резултат
Сам се учудваше на ловкостта, с която успя да проследи набелязания обект. Сякаш цял живот бе живял в гората, а не сред бетона на цивилизацията.
Човекът му се стори лесен противник, а видът му потвърди мнението, че е в доста напреднала възраст, но все пак секирата в ръцете му, не бе за подценяване.
Сам прецени визуално маршрутът му и отново, сякаш с вградена грация, се плъзна напред, към избраното място. Оказа се, че изборът е повече от добър.
Изненадан в гръб, противникът, въпреки напредналата си възраст, оказа яростна съпротива, но успявайки да изтръгне брадвата от ръцете му, Сам сякаш я прекърши с 1 удар.
В безцветно-воднистите очи на доскорошния преследвач светеше дива и жестока ярост, а през оголените, като на звяр, зъби, слюнката хвърчеше във всички посоки. И все пак съпротивата бе излишна, щом веднъж вече бе хванат в ръцете му.
Тогава изведнъж тялото се отпусна, подобно на дрипа, човекът сякаш се изгуби в себе си и трепетлив, изпълнен с ужас, гласец, едва доловимо се чу:
- Какво става - бившият детектив усети, че това не е преструвка - моля ви, нищо не съм направил. Къде съм?...
Сам се изпълни с безсилие. В ръцете му вече не беше доскорошният потенциален убиец, а само един човечец на преклонна възраст.
Каквото и да го бе контролирало, вече го нямаше. А той отново бе на нулата.
Тук и сега нямаше да научи нищо ново!
Нямаше време за обяснения - просто бутна старчето в един близък храсталак, грабна секирата (не му се рискуваше все пак, а и с нея в ръцете, не бе толкова беззащитен поне) и побягна назад.
10.
Ем трепереше. И вътрешно, и външно.
Шокът от поредната загуба в живота й, беше прекалено силен. И този път, май, не й остана нищо!
Градът жестоко и цинично й отне всичко!
Имаше ли смисъл тогава да продължи борбата? Заслужаваше ли си цената тази борба? Защо трябваше изобщо да се борят, когато това никога не бе давало резултат?
Само безследно изчезналите се увеличаваха, инцидентите, напълно достоверно изпипани, също вършеха своята работа, а тишината тук и писъците на обречените, не можеха да смутят...
Бедният й дядо... а и останалите...
Трябваше и тя да бъде с тях, така поне сега нямаше да я боли толкова!
20.04.2025.
___
Следва продължение.
_____
© Георги Каменов All rights reserved.
