15. Домът на сърцето
Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душата – светлина в мрака на болката.
— Не си тръгвай! – моли душата ми.
— Не ме пускай! – отговаря душата ти. - Домът на твоите прегръдки чакам всеки път да ме приюти ласкаво.
Няма значение какво е времето навън. В дома на ръцете ти винаги е сигурно, спокойно и светло. Такъв дом не може човек да си купи на кредит. Нито с евро и долари. Нито да ипотекира в банката. Или да даде под наем.
— Какъв късмет има душата ми – намерила е дом за щастливи! – казваш ти.
— Какъв късмет има душата ми – намерила е гнездо завинаги! - отговарям аз.
Намерили сме дом завинаги – през времето, през бурите, през сивотата на делничния ден. Дом от нежност и светлина.
Няма нужда да слагам секретна брава на вратата на наш ...