Доставка
- Ела на портала! Има доставка за теб и... а честит Рожден ден!
- Благодаря ти! Идвам.
Доставка. Някак служебно звучи и студено... като в хладилна камера. Имам бегъл спомен за една хладилна камера.
Момчето от фирмата се усмихва официално. Поздравява ме и подава огромен букет от хризантеми. Не ги броя, но знам колко са. Всъщност, предполагам... Няма картичка, никога не е имало. По-важното за него е да се представи на висота, да е скъпо и да прави впечатление. Някакви си там думи... Но цветята са великолепни, от тези, които най-много обичам - рошавите. Изглеждат някак непокорни... също като мен.
- Яко изръсване е паднало... - това е ново момче, не му знам името, напоследък се сменят непрекъснато.
Поглеждам го с малко гняв. Защото оценката е направена. Това е целта. А парите му... никога не са ме интересували. Знаеше го. През всичките тези години го знаеше. "Ти ми носиш късмет, ти!" - повтаряше го често. "Глупости! Върви ти. Работиш. Това е!"
Цветята тежат, а мислите ми се блъскат като билярдни топки една в друга. Черната топка...
Въздъхвам дълбоко. Не трябва сега. Не сега. Искам си хубавите спомени, не това. Не!
- Уаууу... какво великолепие! - това е секретарката - Обожател, а? Дръж го здраво този... я, гледай... Това струва доста... Такива не се намират лесно... на твоите години...
- Да! Знам...
А наум и отговарям: "Всъщност той е само спомен. И аз съм спомен. Минало."
Само цветята са в настоящето.
Прегръщам букета с някаква особена нежност.
Някой от вас виждал ли е четиридесет и пет хризантеми в букет?
© Наталия Иванова All rights reserved.
не разбирам защо е такава оценката
