Доверие и карма
Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или вкъщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц и всичко след него, някак естествено се преплитаха със случки от последните дни.
Наскоро се бе запознал с много интересна личност. По своя характер и външност много приличаше на човека, когото обичаше толкова години и за когото продължаваше да пише. Същата вродена женственост, непринуденост на реакциите и несъзнаване на своята сила по отношение на мъжете. Беше му помогнала за нещо важно и от благодарност той реши да ù направи неочакван подарък. Тайно се надяваше, че тя ще има смелостта да го приеме и да изживеят двамата нещо прекрасно и неповторимо... Но ето че, узнавайки за писателския ù талант, бе решил да ù разкаже за един невероятен танц. За един блус преди много години.
...