2. Трябваше да те срещна
Запознаха се на едно събиране – нищо специално – просто свободен терен. Дафне беше облечена в яркочервен потник и черни кадифени джинси. Тъкмо допиваше първата си бира, когато вратата на вече задименото помещение се отвори и Георг нахлу с широко отворени очи, търсещи нещо, търсещи някой. За момент всички извърнаха поглед към него. Не бяха повече от десетина човека – някои му махнаха за поздрав, а други произнесоха с възклицание за добре дошъл името му. Но той почти веднага я избра и останалите се оттърсиха от чувството на изумление при вида му. Насочи се към червения й потник като към спасителен маяк – осанката, устните й, интелигентно прибраната й на кок коса, нещо го повика към нея. Не я познаваше. Но беше сигурен, че точно тя е човекът, комуто трябваше да разкаже всичко. А то напираше в гърлото му на тласъци – още малко и щеше да закрещи.
Дафне се насочи към кухнята, където можеха да намерят усамотение, а Георг я последва – бяха се разбрали само с поглед. Тя ...