Един ден няма да бъда тук
Един ден няма да съм това, което съм. Един ден ще имам криле и ще летя с вятъра, защото ще бъда прашинка, ще бъда купчина прах, лутаща се безлично. Един ден няма да мога да прегърна тези, които плачат за мен и няма да мога да се сгуша в топлината на техните ласки, защото няма да съм тук, ще бъда далеч, далеч от всичко познато, от всичко обичано, от всичко, за което съм се борила и за което тайничко съм плакала... Тогава ще дойдат разкаянията на хората, които не са успели да опознаят същността ми, на приятелите, които са излъгали или пък забравили да споменат нещо значимо за мен и на любимите, на които просто не им е стигнало времето... Боли, нали? Да, разбира се, че боли. Но спокойно, времето ще мине, разкаянията ще се забравят, сълзите ще изсъхнат, а спомените, спомените просто що избледнеят постепенно, докато не изчезнат окончателно. Не е така? Разбира се, че е! Няма нищо вечно. Единственото, което ще се запази за по-дълго, е болезнената дупка, която ще издъ ...